При проучването на крепостта “Балък дере” край ивайловградското село Хухла, археологът Ивайло Кънев открива оловна пластина-амулет, прегъната през средата. При извършване на консервационни дейности от проф. Веселина Инкова се забелязва плитко врязан надпис с кирилски букви. В хода на неговото разчитане от д-р Георги Сингалевич с помощта рефлексно-преобразувателна фотография се стигна до предположението, че началото на текста е нанесено върху вътрешната страна на пластината. Проучвателите внимателно я разгънали и са установили дълъг старобългарски кирилски надпис, седемредов от вътрешната и четириредов от външната страна на пластината.
Откриването на пластината-амулет е в културен пласт, където има множество материали от първата половина на X в. Този факт насочва вниманието на археолозите към епохата на Златният век на цар Симеон (893-927 г.). Учените започват да съпоставят историческите извори от началото на X в., които описват походите на българският владетел към Цариград, със епиграфският анализ на паметника, където се откроява архаичното изписване на буквите Ж и малка носовка, срещано сред паметниците от X в. Правописът е едноеров, само с голям ер (Ъ), което, според тях, сближава разглеждания надпис с паметници главно от Североизточна България. За разлика от досега известните подобни паметници тук силно впечатление прави каноничното звучене на текста и разчитането на личните имена на молителите, а именно Никола и Павел.
Поставянето на този анализ в контекст на археологическата среда дава основание на учените да предположат, че са открили един от най-ранните кирилски текстове известни до сега. Сродните паметници – старобългарски кирилски надписи - географски най-близки са откритите в Кърджалийско и в Хасковско два амулета, датирани в X – XI в.
Според откривателя Ивайло Кънев в крепостта в местността “Балък дере” при българският поход към Цариград при цар Симеон тук е имало български гарнизон, който целенасочено е подпомагал военната кампания. /ИРС