Плакатите са от реализирани представления в двата държавни театъра в града – Драматичен и Куклен. Държавният куклен театър в Сливен представя плакати от Международния фестивал на изкуствата „Магията на вятъра“, от постановките на „Трите прасенца“, „Имало едно време“, „Кралят елен“, „Малкото джудже“, „Свинарят“, „Принцесата и граховото зърно“, „Хей, Яцичек“ и други. Сливенският драматичен театър „Стефан Киров“ показва плакати от спектакли от последните години като „Бог“, „В полите на Витоша, „Дездемона“, „Козметика на врага“, „Паническа опера“, „Лазарица“, както и от по-стари представления, част от над 100-годишния летопис на театъра, като „Аризона или Пейзаж с ландроувър“, „Дулсинея Тобоска“, „Чудо“, „Полковникът птица“, „Лудият и монахинята“.
Автори са доц. д-р Георги Павлов, доц. д-р Минко Атанасов, преподаватели в Художествената академия, Петя Запрянова, автор с много изложби и участия, Радослава Бор – автор, признат в България и в чужбина, където живее, проф. Красимир Вълканов и д-р Маргарита Дончева, бивш преподавател в Художествената академия и в Художествената гимназия в Сливен, която е куратор на изложбата.
По думите на Дончева Сливен може би е единственото място в България, където и двата театъра – и Драматичният, и Кукленият, използват професионалисти за създаването на своите плакати. "Това е наистина нещо уникално за България, тъй като в българския театър положението с подбирането на хора, които правят театралните плакати, е отчайващо. Самият театрален плакат е едно отделно изкуство. Масово се използват непрофесионалисти, рекламни агенции, които изобщо не постигат тази тежест и въздействие на визията, която се създава за театралната постановка“, каза тя.
През март 2019 година Маргарита Дончева представи изложба "Театрален плакат" на ученици от Национална художествена гимназия "Димитър Добрович" - Сливен. Творбите са създадени за представления на театъра като учебни задачи в курса на обучение в специалността "Рекламна графика". Тогава тя коментира за БТА, че художникът на театрален плакат е посредник между театралите и зрителите, както и тенденцията плакатът да е много зрелищен, не кореспондира с вкусовете на театралната публика, която предпочита по-асоциативните решения.