„На днешния ден, когато Архангел Гавриил съобщил благата вест за това, че Богородица ще роди Божия син, си струва да отбележим, че благите вести остават в историята, когато пазим паметта за тях. И именно това е главната цел на литературните награди, които госпожа Румяна Таслакова учреди и през миналата година за първи път бяха обявени тук, в националния пресклуб на БТА - пазенето на паметта за един голям поет на България – Константин Павлов“, каза генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев. По думите му, има нещо символно, че в деня на размисъл преди изборите, когато не се говори за политика, България ще говори за Константин Павлов.
Според Румяна Таслакова, поезията не е масово четиво, но е много важна за облагородяване на човешката личност. „В поезията на Константин Павлов една от важните теми е свободата. Свободата на словото за него е била винаги много важна. Вие знаете, че той никога не е позволявал някой да ограничи неговата свобода на словото“, коментира Таслакова.
Председател на журито в конкурса на името на Константин Павлов е проф. Михаил Неделчев, а членове са Мирела Иванова и проф. Александър Шурбанов.
„Искам да изразя удовлетворението от книгите, които получихме. Това са стойностни книги, значими книги, които ще съобщим на 1 април“, коментира проф. Неделчев. Той разказа, че на церемонията в СГХГ ще бъде връчена „една специална разтворена книга“ от скулптора Ангел Станев, която символизира творчеството на Константин Павлов. Събитието ще е с участието на актьорите Руси Чанев и Пламен Димов, както и на музиканта Христо Овчаров.
„Ние продължаваме да си разказваме най-различни истории с Константин Павлов, не само с неговото творчество, но и с присъствието на неговата личност. Той винаги, когато се появяваше, всяваше смут в писателската гилдия“, допълни проф. Неделчев.
„Мисля, че всички сме убедени, че Константин Павлов е може би най-значителната фигура в българската поезия от втората половина на 20-и век. Със своята гражданска позиция, остра, безкомпромисна, той беше някакъв коректив в българското мислене, затлачено от лозунги, от неверни изказвания. Неговата поезия освежаваше българския обществен живот, въпреки че в продължение на две десетилетия – между 1965 и 1983 г. – на него не му се даваше възможност да публикува книга, в най-силните години на неговото творчество. Той не престана да твори, разбира се, не престана да присъства в българската литература и затова трябва да го ценим и уважаваме“, каза проф. Александър Шурбанов.
Журито е прочело 52 новоизлезли книги в рамките на конкурса тази година, съобщи Мирела Иванова. „Можем да подчертаем, че една от причините за промяната в статута и отказа да се изпращат книги, а ние сами да ги издирваме, купуваме и четем, е мощната вълна от графомания, която буквално задави всичко по пътя си“, коментира тя.
Иванова допълни, че членовете на журито са отличили десет книги, които са ги развълнували. Сред техните автори са поетите Ани Илков, Калина Николова, Ина Иванова, Кръстьо Раленков, Тони Теллалов, Йордан Ефтимов, Стефан Иванов. „Създаването на въздействащ и разпознаваем личен поетичен свят не е нито случайно, нито лесна работа“, каза Мирела Иванова и посочи, че паметта на поезията и голямото присъствие на Константин Павлов задължават журито да бъде безкомпромисно в избора си.
Българската телеграфна агенция е медиен партньор на наградата за поезия „Константин Павлов“. През месец април БТА посвещава брой на списание ЛИК на поета. В него са публикувани текстове на Румяна Таслакова, проф. Михаил Неделчев и др., както и информации за Константин Павлов от архивите на агенцията. „За Константин Павлов, особено преди 1989 г., не е писано много, включително и в БТА. И е писано главно в неговото легендиране като сценарист така, че да не се поставя акцент върху това, че той е поет“, каза доц. Георги Лозанов, директор на дирекция ЛИК в Българската телеграфна агенция. По думите му, това, което прави Константин Павлов в българското кино, също оставя достатъчно значима следа.
„Константин Павлов още не е включен в тима на националните поети, на българските големи национални поети, който започва с Ботев, Яворов, Димчо Дебелянов, Лилиев, Далчев, Борис Христов…“, коментира доц. Лозанов и допълни, че има известна предпазливост и комуникативна трудност Константин Павлов да бъде разпознат като най-значим поет на собственото си време.
„Рискът е в следното – да дойдат поколения, които да не знаят за него, преди да бъде включен, и поради това никога да не бъде включен“, каза още Георги Лозанов.
В пресклуба на БТА в София бяха коментирани и други инициативи, свързани с отбелязването на 90-ата годишнина от рождението на Константин Павлов. Днес пред входа на дома на поета на бул. „Евлогий Георгиев“ 93 в София, ще бъде поставена паметна плоча, създадена от скулптора проф. Емил Попов.
Ние също сме предприели една голяма градска инициатива и сме събрали много подписи под едно название - алеята, в която той обичаше да се разхожда, най-вече с кучето си, неговият най-верен приятел, но и с мнозина литературни приятели, алеята, която минава покрай реката и няма име, да носи неговото име. Тази подписка – широка, гражданска, отворена, вече е събрала множество страници и имаме идеята да я внесем официално в голяма столична община. Адресирана е и до кмета, и до общинските съветници“, разказа Мирела Иванова.
Константин Павлов е български поет, писател и драматург. Той е роден на 2 април 1933 г. в с. Витошко, Софийско. Работил е като редактор в Радио София (1957 – 1959), в издателство „Български писател“ (1961 – 1962; 1964 – 1965), вестник „Литературен форум“ (1963) и „Мултифилм“ (1965 – 1966). През 1960 г. излиза първата му стихосбирка - „Сатири“, а през 2965 г. издава книгата „Стихове“. От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в „Българска кинематография“. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци. Константи Павлов е автор на сценарии за игрални филми, сред които „Масово чудо“, „Спомен за близначката“, „Чуй петела“, „Илюзия“, „Бяла магия“ и др.
През 1980 г. Павлов е удостоен с Първа награда на Международния фестивал в Карлови Вари за филма „Илюзия“. За сценария на същия филм получава и Наградата на Съюза на българските филмови дейци.
Константин Павлов е автор на стихосбирките „Стари неща. Избрани стихове и киносценарии“ (1983 г.), „Появяване“ (1989 г.), „Агонио сладка“ (1991 г.), „Убийство на спящ човек“ (1992 г.), „Елегичен оптимизъм“ (1993 г.), „Спомен за страха“ (1998 г.) и др.
На 24 май 2003 г. Константин Павлов е награден с престижната награда „Златен век“ за принос в развитието на българската култура. На 9 юни 2005 г. Павлов е отличен с Голямата награда „Христо Г. Данов“ за изключителния си принос в българската поезия и драматургия. Поетът умира на 28 септември 2008 г. в София.