Инж.Емилия Василева е председател на Възрожденско читалище „Зора“, създадено в Русе през 1866 г. по инициатива на възрожденеца и бъдещ общественик, политик и държавник Драган Цанков. С дейността му са свързани много известни имена от Възраждането, националноосвободителното движение и изграждането на свободна България след 1878 година. Читалището и днес носи с гордост историческото си минало, но оцелява трудно в настоящето и гледа с тревога в бъдещето. Това става ясно от откровено интервю с председателя Емилия Василева, започнало всъщност по празничен повод - предстоящата годишнина от световния триумф на хор „Родина“, който от октомври 1955 година до разформироването си през 1998 година е към читалитещо.
- Разкажете за годишнината от стъпването на хор „Родина“ на световния връх, г-жо Василева, как ще я отбележите?
- Навършват се 35 години, откакто хор „Родина“ под ръководството на проф. Васил Арнаудов завоюва абсолютно всички награди на фестивала в град Ланголен, Уелс, в това число и титлата „Хор на света“, която тогава се присъжда за втори път. Дванадесет години по-рано хорът е направил същият, бих казала, подвиг, като обира пак всички награди и пак под ръководството на Васил Арнаудов - тогава все още млад и не професор. Това показва една сериозна линия на развитие на хора и успехи, които никой друг хор, поне на мен известен, не е постигал в Европа - не е повторено от никой друг хор. Това ме наведе на мисълта, че си заслужава да потърсим хористи, участвали в двата фестивала и все още живи, защото паметта е крехка и не бива да изпускаме тези, които все още я носят. С помощта на г-н Пламен Георгиев, който е диригент на дамския състав на хор „Родина“, доколкото аз помня,
направихме една среща на „родинари“ и те веднага се отзоваха да запишем техни спомени
Целта ни е да съберем един масив от информация - спомени за хора и самите хористи, за Васил Арнаудов, за живота и отношенията им, за влиянието на хора върху обществения живот на Русе и влиянието му върху личния живот на хористите. Оказа се, че това е много дълбока и интересна тема. Нямах никаква представа в какъв дълбок вир ще скочим с г-н Пламен Личев - ръководител на киноклуба „Група Русе филм“. Ще се опитаме да направим един спомен, запечатан върху лента.
- „Паметник неръкотворен“, както пише Пушкин.
- Точно, защото духът не е само в камъка, макар че понякога го използваме успешно за нужните внушения. Търсенето и откритията покрай хор „Родина“ родиха идеи и за други дейности, с които бихме могли да отбележим този юбилей, но всичко с времето си. Бихме искали да разположим това в няколко месеца, въобще - това ще е темата на годината.
- Задачата е доста амбициозна и трудна, изисква много ресурси - как се справяте с това?
- Трудно, много трудно, бих казала. Благодаря на всички „родинари“, които се отзоваха и с радост дойдоха, за да споделят с нас своите спомени и донесоха своите материали, които са събирали по време на турнетата, събирали са и организационни материали по време на подготовката за различни концерти. Те разказаха изключително интересни неща. Изобщо работим на добра воля.
Няма да скрия притеснението си, че ние не разполагаме с много средства и не знам дали ще ни стигнат
Ето, тази година все още нямаме бюджет и работим с 1/12 от миналогодишния бюджет. През летните месеци този бюджет също се намалява и всяка помощ би ни била от полза - ако някой от бизнес средите желае да ни помогне, макар и с малка сума, ще бъдем дълбоко благодарни.
- Проблемът с бюджета е системен - от държавния през общинския и по-надолу - всички харчат по 1/12. Но трудностите с финансирането едва ли се дължат съмо на ситуацията тази година?
- Не, не е само в липсата на бюджет тази година. Проблем е и това, че всяка година ние имаме план за дейности и имаме отчет, който може да се види и е пълен с различни дейности.
- Колко и какви дейности развива читалището?
- Нека да ги изброя: г-жа Иглика Пеева води 3 състава с деца и подрастващи - журналистически клуб, драматичен състав и творческо писане. Имаме още и литературен клуб с повече от 40-годишна традиция и ръководител г-н Крум Гергицов, а аз съм почетен председател на този клуб. С оскъдните средства, които успяваме да съберем, на 2-3 години издаваме сборници както на литературния клуб, така и на младите поети на Иглика Пеева. Отделно, възпитаниците на Иглика миналата година имаха издадени 2 или 3 книги. В литературния клуб бяха представени миналия сезон 4 книги. Друга форма е библиотеката. Тук
искам да се възползвам от случая, за да благодаря лично на адвокат Димитър Роев
на когото ще връчим сертификат за дарителство на 24 май. Той дори още не знае, но ще ни прости, че го научава от вестника. Адвокат Роев ни подари през изминалата година 630 нови книги модерна литература, които библиотекарката описва половин година. Оформили сме специална сбирка, посветена на неговия дядо Димитър Роев, който беше поет-сатирик и член на нашия литературен клуб. Това е почит към неговия дядо, както и към жеста на адвокат Роев.
Друго, което имаме, е фотоклуб, ръководен от Николай Василев. Всеки месец сменяме изложбите в зала „Владимир Илиев“.
Другото много силно направление на нашата дейност е киноклубът „Група Русе филм“. Много са наградите, които е завоювал този клуб в последните години. Тук искам да отбележа, че г-н Личев е наследник на тази линия, която беше трасирана от нашия покоен председател инж. Владимир Илиев. Той беше човек с много нестандартен поглед към нещата и беше заложил една такава линия на поведение - да намери интересни личности и интересни събития. Помните ли как завършваше песента „Распутин“ на „Бони М“ - „Ах, тези руснаци“? Е, Владимир каза: „Ах, тези русенци!“. И под този наслов ние имаме вече над 34 филма, създадени в „Група Русе филм“. Те не си стоят само на рафта или в компютъра, а ние
с голямо удоволствие ги раздаваме на преподаватели по български език и литература и преподаватели по история от русенските гимназии
Повече от 7 училища вече са получили флашка с избрани от тях филми по този списък и ние ще се радваме, ако в лицето на русенското учителство в гимназиите срещнем съмишленици за разпространението, защото ще бъде, надявам се, интересно и за младежите, и за учителите да видят някои неща. Формата е много удобна - дали ще им го прожектират в час, или ще го гледат от екрана на компютъра, ще се възприема по същия начин, надявам се.
Друга дейност - спортни танци, на които засега сме дали само покрив, но имаме визия да бъдат наша дейност. Разполагаме с един салон със 160 седящи места, с чудесно оборудвана с прожектори и озвучаване сцена. Г-жа Пеева направи един прекрасен спектакъл с театралната формация и салонът беше пълен с възторжени деца, майки и баби. Така че ако някой има нужда от салон, ние ще се радваме да му го предоставим.
- Как успявате да финансирате такива дейности, свързани с пари, и то с немалко пари? На какви средства разчитате?
- Пак ще ви кажа - трудно, но се опитваме. Ние разчитаме на държавната субсидия, която се отпуска по Закона за годишния държавен бюджет.
- И която ви стига, предполагам, за около 20 на сто от нуждите на различните дейности?
- Даже за по-малко, защото като се покрият заплатите... В момента имаме недофинансиране, няма какво да се лъжем. От 1 януари, две години поред, заплатите се повишават, обаче държавният бюджет влиза в сила чак от месец юли. Всъщност държавната субсидия е само за заплати, осигуровки и данъци. За дейности разчитаме на общинската допълнителна целева субсидия, която е въз основа на миналогодишния ни отчет и се разходва по строго определен регламент. Освен това, влиза и малко членски внос, но той е пренебрежимо перо. Имаме и приходи от наемни отношения, но съвсем спорадични. Това са нашите източници на финансиране.
- Как може да се подобри това финансиране, какво получавате вие, след като държавната субсидия е фиксирана? Общинската може ли да бъде гъвкава, според нуждите?
- Би трябвало да бъде гъвкава, защото всяка година ние имаме план, имаме и отчет и, както изброих, ние имаме 7-8 дейности. Но това, изглежда, не прави впечатление на общинската комисия и ние получаваме винаги базовия, най-нисък коефициент - 1,0. Да обърна внимание - аз не се заяждам. Правя сравнение, че селските читалища, където обикновено има 1 служител, заради това, че е 1 служител, автоматично им присъждат коефициент 1,2. За мен това е необосновано. Ама че те имат библиотека и един, най-много два състава - чест и почитания за това, което вършат, но на тях да се дава за една много по-малка дейност коефициент 1,2, а за нас 1.0 - за мен това е необяснимо.
Има и още един момент: селските читалища разполагат с дивиденти от земи и гори, които са им предоставени от общинския поземлен фонд
Това е съгласно Закона за читалищата. В Русе само за две години, когато председател на Общинския съвет беше арх. Силвия Алексиева, имаше отделен такъв фонд и тогава се бяха получили някакви допълнителни дивиденти. След това общината, доколкото ми е известно, решава да не изпълнява това и решението се премахва. Аз питам: как така едно решение на Общинския съвет отменя изискване на закона?
- Излиза, че вие сте два пъти ощетени?
- Така е, да. Като опция за приходи е и писането на проекти, но и това невинаги е възможно. Защото, за да подготвиш проект, ти трябват предварително пари. Има някои уловки в писането на проекти. Ето, сега тече процедурата по кандидатстване по малките художествени проекти, тя е утвърдена от Общинския съвет и е такава, каквато е години наред. Но невинаги можем да разчитаме, че ще спечелим такъв проект, има доста подводни камъни.
Най-неприятният от тях е самоучастието - ако проектът е за дадена сума, трябва предварително ние да я изхарчим, да имате тези пари предварително в някакъв финансов буфер
С нашата субсидия - откъде да ги вземем, откъде да дойде този буфер? При проект на стойност 5000 лв. например да имаме поне 1000 лв. наши пари, освен това да изхарчим предварително част от тези 5000 лв., пък те ще ни ги върнат някога. За това става въпрос.
- Как виждате изхода от тази низходяща спирала?
- С упорство. Ние ще продължаваме да работим.
- Вие ще работите, но какво очаквате от другата страна?
- Надяваме се да ни погледнат все пак, да прочетат тези големи отчети и да не пишат 1,0, а по-високия коефициент, който заслужаваме.
- Да поговорим за издръжката в условия на инфлация и скачащи цени, скъпа ел.енергия и т.н.
- Миналата година кандидатствахме по линия на Национален фонд „Култура“ и спечелихме с проект „Международен театрален лабораториум по алтернативни техники“. Ръководител на проекта беше проф. д-р Александър Илиев. Той беше с международно участие - дойдоха творци от Гърция, Македония, Италия, Испания и ние участвахме като домакини. Беше проведено едно обучение на млади творци, които създадоха проект - представление, изнесено на крайбрежния булевард, след което беше изнесено и в Италия. Що се отнася до проектите тук, в Русе - за момента не сме решили, може би ще кандидатстваме по-скромно, с нещо друго. Но имаме изяви, и то много сериозни, имаме постижения, които единствено липсата на финансова стабилност ни пречи да превърнем в една устойчива линия на поведение. Ако ние разполагаме с една базова сума, ще я превърнем и в устойчив продукт.
- Ако се върнем на издръжката и на справянето в сегашните условия...
- Плащаме първо тока - защото там дърпат шалтера, второ заплатите - защото хората трябва да живеят, и ако остане - осигуровки и данъци. Звъняха ми от НАП и им отговорих, че когато дойдат пари - тогава. „Ама нещо трябва да внесете“. Но аз откъде да ги взема - ние просто нямаме. Ние си имаме текущи разходи, които просто няма как да не направим.
Стигали сме дотам, да имаме 2 лева в сметката - такова нещо от години не се е случвало
При изпълнението на международния проект много ни притесни и текущият ремонт, който трябваше да направим, защото не можем с тоалетни, в които се излива с кофа вода и които не са пипани от построяването на сградата, да приемаме посетители. Но все пак сме безкрайно благодарни на няколкото спонсори, които ни подадоха ръка - претапицираха столовете, прелакираха пода. Общината ни отпусна средства в последния момент, защото те нищо не можеха да направят, докато не излезе държавният бюджет, просто датите ни се застъпиха. Работехме и в почивните дни, всичко беше форсмажор. Тук идват много хора - преподаватели, професори, включително от други държави - не можем да се излагаме. Защото ние в случая не защитавахме само нашето име, а Русе и България.
- Не е много оптимистична картината, но явно не се предавате.
-Да, „I will survive“! /заглавие на песен на Глория Гейнър, в превод - „Ще оцелея“/. Искам да използвам случая и да се обърна към русенския бизнес. Много от русенци са свързани както с хор „Родина“, така и с други състави на читалището и ние бихме били изключително щастливи и благодарни, ако ни бъде подарена макар и малка сума и бъдем подкрепени в това начинание. Творческият ни дух е много висок и несломим. Ние ще правим това, което сме си набелязали, което имаме като цел, а то е да пазим паметта за русенци - не само за града, но и за бележити хора в него и за бележити събития. И да предаваме тази памет на по-младите, които се надявам да увлечем след себе си.