Може ли работодателят да те уволни, а след това да те осъди за това, че си напуснал предсрочно, без да спазиш предвидения в трудовия договор срок за предизвестие? Оказва се, че може. В това се убеди русенец, приключил с работата си в „Линамар Лайт Металс“ през 2019 година. Четири години по-късно Окръжният съд в Русе реши, че той държи бившия си обезщетение за 45 дни или 1453,80 лв. плюс дължимата законова лихва. Като се добавят и 400 лева разноски за производството, които също за негова сметка, сумата отива към 2 хиляди лева.
Русенецът е уволнен от „Линамар“ дисциплинарно поради неявяването му на работа без уважителна причина два поредни дни - 12 и 13 януари. Съгласно Кодекса на труда, при дисциплинарно уволнение прекъсването на трудовото правоотношение е по вина на служителя. Затова той дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочен трудов договор, а при срочен - и в размер на действителните вреди, постановява съдът.
Адвокатът на потърпевшия излага доводи, че това дисциплинарно уволнение е незаконосъобразно. Тъй като обаче служителят не е оспорил в законовия срок този акт, съдът отхвърля тези аргументи.
Това не е първото дело, което канадската „Линамар“ води срещу свои бивши служители и изглежда там е много лесно да започнеш работа, но доста трудно - да напуснеш. Фирмата е една от малкото, които предследват и в съда тези работници, които се осмелят да напуснат, без да чакат да изтече срокът на предизвестието им по договор. През миналата година няколко такива дела минаха през съда и приключиха в полза на фирмата.
Макар въпросният член от Кодекса на труда да съществува от години, работодателите рядко прибягват към него. Обикновено срокът за предизвестие в договора е 30 дни, а заплатата се дава с месец закъснение, така че много често става така, че никой нищо не дължи. И дори служителят да не е покрил част от обезщетението, до съдебни дела се стига изключително рядко, тъй като финансовата полза е малка, а реномето на работодателя страда. Но „Линамар“ явно е възприела друг модел на действие.