„Огромната заслуга за това Законът за защита на нацията (ЗЗН) да не бъде доведен до край и да приключи цялата история на евреите с изпращането им в концлагери, се дължи в много голяма степен на българския елит, който за голямо съжаление след 9-ти септември получава много тежки удари от новата власт, включително и физическо унищожение“, отбеляза проф. Лилков. В интервюто той разказва за редица малко известни личности с голям принос за спасяването на българските евреи.
Проф. Лилков подчерта и оценката на българските евреи в Израел, мнозинството от които казват, че България е спасила своите евреи. По думите му българското общество е действало на територията на стара България. В т. нар нови земи (Вардарска Македония и Беломорска Тракия) е действала само българска администрация, но реално те са били окупирани от германците, посочи проф. Лилков. Българската власт и елит не могат да носят отговорност за това, което се е случвало там, по онова време много малко хора са знаели за намерения, които е имало по отношение на евреите в Беломорието и Македония, отбеляза проф. Лилков.
Според проф. Лилков в България антисемитизъм не е имало. Особено ако го сравняваме с антисемитизма в Германия или с прочутия френски антисемитизъм, коментира той. Причината е, че българските евреи много успешно се интегрират в българското общество, отбеляза изследователят. Той подчерта, че в България в онова време няма фашистки партии, не управляват фашистки партии, а още по-малко националсоциалистически или антисемитски, няма разпознаваеми фашистки лидери. Тоест, ако е имало антисемитизъм, той е бил локален, проявяван на по-ниско ниво, каза проф. Лилков. Той не приема да се използва еврейската тема, за да се внушава, че България е била фашистка държава и че самият Цар Борис Трети е бил фашист.
Професор по физика и доктор на науките Вили Лилков е дългогодишен ръководител на катедрата по физика в МГУ "Св. Иван Рилски", общински съветник и зам.-председател на Столичния общински съвет (1999 - 2014 г.) и народен представител в 43-ото Народно събрание. Лилков е съавтор е с Христо Христов на книгите "Бивши хора по класификацията на ДС" и "Погубената България". В книгата си "Доблест и наказание - Народният съд и ДС срещу спасителите на българските евреи" Вили Лилков разказва за съдбата на малко известни личности, защитници на българските евреи през времето на Втората световна война.
Следва пълният текст на интервюто:
Проф. Лилков, какво кара един ядрен физик да се задълбочи в изследването на теми като спасяването на българските евреи?
- Историята на българските евреи ме е вълнувала от детските години, защото в моето семейство много се е говорило по този въпрос, аз съм родом от Видин. Видин до 1944 г. е бил мултиетнически град – с много турци, евреи, гърци, арменци. Това е град, който е бил пример за общото живеене в сговор. Тези истории винаги са ми били интересни, защото имахме съседи турци, много добре си живеехме с тях. Вкъщи идваха много приятели и съученици на баща ми евреи, роднини на майка ми. Градът го познавах през разказите на моите родители и техните гости. Чувах за жълти звезди, за вечерни часове, за купонна система, за ограничения на евреите, за чупене на прозорци от легионери на стъклата на еврейския квартал в Калето. Тези теми ме интересуваха, но започнах да осъзнавам смисъла на чутото доста по-късно.
Постепенно се появи интересът ми, особено във връзка с проучванията ми около Народния съд. Тези документи вече са качени в интернет и там човек може да се запознае с делата, които са провеждани по различните съдебни състави. Бях много учуден, когато изучавайки делата от Народния съд за т.нар. Втори състав, който съди народните представители и министрите, видях, че в съдебна зала са се явявали много евреи, които са свидетелствали срещу народни представители. И споделяха своите истории – как са получавали директна подкрепа в тежките години, как техните семейства са ползвали техните услуги за едно или за друго, как с тяхна протекция са получавали работа и помощ. Така от общите ми изследвания по темата „Бивши хора“ се отдели едно такова изследване за евреите, народните представители и ролята на българския елит за спасяването на българските евреи. Защото огромната заслуга за това Закона за защита на нацията (ЗЗН) да не бъде доведен до край и да приключи цялата история на евреите с изпращането им в концлагери, се дължи в много голяма степен на българския елит, който за голямо съжаление след 9-ти септември получава много тежки удари от новата власт, включително и физическо унищожение.
Много от имената на спасителите на българските евреи са познати, има ли и такива, за които и до днес не се знае много?
- Много хора знаят името на Димитър Пешев, който написва писмото в защита на българските евреи. Но много малко се знае за Никола Мушанов, крупна фигура в българската политика, за Петко Стайнов, за народния представител в 25-то Народно събрание Иван Петров, за Филип Махмудиев, виден ротарианец, също народен представител, които са защитавали евреите още на етапа на приемането на Закона за защита на нацията. Те имат много силни речи в Народното събрание против този закон.
Малко е познат Николай Николаев, също народен представител в 25-то Народно събрание, виден ротарианец, който също застава в защита на българските евреи. Дори пише писмо до двореца, че този закон е много опасен и ако бъде доведен докрай ще нанесе непоправими щети на държавата.
Почти непознат е Васил Велчев, индустриалец и народен представител, основател на фабриката за фаянс в Каспичан. Той взема 32 души изселени евреи в Нови Пазар, настанява ги на работа в неговата фабрика, осигурява им ежедневен превоз и заплащане дори по-високо от това на обикновените работници, независимо от протестите на директора на фабриката, който е казвал, че те не са обучени и не са достатъчно добри майстори. Велчев обаче е настоявал, понеже са в беда, да получават дори по-високо заплащане. Нещо повече, Васил Велчев не се е съобразявал със заканите на околийския началник, който е искал Велчев да изгони евреите от работа. Той е казвал: „Не може да ми нареждаш, тук аз решавам кой ще бъде на работа и кой не“.
Напълно неизвестен индустриалец и народен представител е Георги Рашков от Разград, който е един от защитниците на изселените в града евреи в онези години. За него казват, че е бил покровителят на евреите в Разград. Решавал е всеки техен проблем, отивайки при кмета, при околийския началник. Осигурявал им е дори финансова помощ. Негов личен приятел е бил Хаим Бакиш, един от собствениците на известната каучукова фабрика и тъй като на неговия дом е било написано „еврейско жилище“, Георги Рашков е спял заедно с него в една стая в най-тежките години, когато той се е страхувал, че може да бъде арестуван. Казва: „Аз съм твоята гаранция и аз ще живея заедно с теб“.
Има много такива истории – например Кирил Арнаудов е неизвестен народен представител от 25-то Народно събрание, бивш кмет на Чирпан, народен представител от Пловдив. Той в Народното събрание се противопоставя на Закона за защита на нацията, подписва писмото на Димитър Пешев, непрекъснато оказва помощ на евреите в Пловдив, когато са в тежка ситуация, и като собственик на копринена фабрика в Пловдив взима на работа много арменци и евреи. За съжаление този човек след 9 септември е убит от Народния съд, след произнесена смъртна присъда.
Не знаем много за ролята на ротарианците в спасяването на българските евреи. Тяхното поведение и роля е уникална. От една страна Законът за защита на нацията в неговата първа глава се отнася срещу масоните и срещу ротарианците, българския пенклуб и всички тези организации са обявени за забранени. Те трябва да бъдат разтурени и самите ротарианци, които са под ударите на Закона за защита на нацията, започват да помагат на евреите. Коя е причината? Причината е, че заедно в ротарианските клубове са членували и много евреи, те са били едни от изтъкнатите ротарианци и то не само в София, но и в Русе, Бургас. Самите ротарианци започват да им помагат, ръководейки се от примера на академик Методи Попов, който още в зората на националсоциализма изнася сказки срещу антисемитските закони, в защита на евреите, ръководейки се от примера на Николай Николаев, който подава оставка като председател на комисията по вършени работи в знак на протест срещу Закона за защита на нацията.
Иван Балабанов, председател на Съюза на индустриалците, много крупна фигура в нашата история до 9 септември, настанява на работа 25 еврейки в неговата дъскорезна фабрика в Бараково до Кочериново. Той събира всички работници, за да им каже, че трябва да се отнасят почтително към новите работници, тъй като са в беда. В неговата фабрика е приел на работа хора от 14 националности и това са били хора, бягали от войната, бивши военнопленници, които са намерили пристан в неговата фабрика.
Почти неизвестно е, че инж. Цвятко Кадийски, един от основателите на българското ротарианско движение, тъй като е бил представител на чешка фирма за помпи, организира канал през България, през който преминават евреи от Чехословакия. Този канал е финансиран от неговия партньор в Чехия, който заплаща и с финансовата помощ на Цвятко Кадийски и други ротарианци те преминават през България на път за Истанбул и от там за Палестина. За съжаление този канал през 1943 г. е ликвидиран, тъй като организаторът му е убит от Гестапо.
Много малко се знае за ролята на българските писатели. Обикновено като се заговори на тази тема стигаме до Елин Пелин, Стилян Чилингиров като председател на Съюза на писателите, но нищо не знаем за Христо Пунев. Той е една уникална личност, социалдемократ, широк социалист, един от първите социалисти, който при приемането на ЗЗН пише едно писмо до двореца и до НС, в което предупреждава, че това е един много опасен закон. Застава напълно в защита на българските евреи като разказва какви воини са те, колко добре са вградени като етнос в българския народ и българската държава. През 1943 г., когато заплахата за депортацията на евреите е реална, Христо Пунев пише второ писмо и в него казва - „ние главите си ще сложим под влака на релсите и нека нашата кръв да опръска релсите, за да се знае, че ние сме застанали в защита на българските евреи“.
Неизвестна личност е писателят Йордан Ковачев, юрист от Пловдив, който още преди приемането на ЗЗН обикаля еврейските клубове в Пловдив и в София, изнася сказки, вдъхва кураж на българските евреи, затова че няма да ги постигне съдбата на германските евреи, че той ще бъде един от техните защитници. Самият Йордан Ковачев участва в събранието в Пловдив, на което се изготвя петиция в защита на българските евреи.
Недко Каблешков от Пловдив, крупна личност, един от безплатните юридически защитници на еврейската общност в Пловдив от началото на 20 век и почти до тяхното изселване от града винаги е бил рамо до рамо с еврейската общност и ги е защитавал. Имах щастието да се запозная с неговия личен архив в регионалния архив в Пловдив, където са събрани писмата му от благодарните евреи в Израел. Нямате представа как 80-годишни хора колко нежни и почти любови писма пишат и му казват: „Драги Недко, когато ние споменаваме твоето име тук в българския клуб в Израел, ние ставаме прави и скандираме твоето име в знак на благодарност“.
Защитник на българските евреи в Провадия е юристът Христо Родев. Бащата на Цончо Родев, който е от стар възрожденски род и един от първите хора на Провадия в онези години с много богата адвокатска клиентела. При първите опити евреите да бъдат атакувани като завзели богат бизнес и незаконно забогатели, каквито писания се появяват в местната преса, Христо Родев е първият човек, който застава в тяхна защита. Разбира се, прозорците на неговия дом са счупени от антисемити, които разпознават в него защитник на евреите. След 9-ти септември Христо Родев е осъден и убит от Народния съд.
Друга личност е Хенри Левенсон, който приема християнството, за да може да се ожени за своята съпруга Роза Нойкова, дъщеря на генерал. Хенри Левенсон е уникална личност, неговият баща е участвал в Освободителната война. Има много високо образование, започва кариерата си като дипломат, преди това завършва Школата за запасни офицери, полиглот, уникален преводач, за него се казва, че е най-добрият преводач от руски на български. Като чиновник в консулския отдел към Външно министерство, който се е помещавал в сградата на БАН под кабинета на министър-председателя Богдан Филов, заедно със своите колеги издават визи за преминаване през България на много евреи, които бягат от Европа, подгонени от националсоциализма. Издаването на тези визи много често носи неговия подпис, въпреки че неговите колеги са му казвали да не ги подписва, тъй като като евреин ще направи впечатление. Поемайки риска, е подписвал визи в разрез с разпорежданията те да минават през дирекция на полицията. С колегите си са измисляли най-разнообразни начини, по които визите, които издават и разрешителните, които изпращат до българските легации в други държави, да не минават през контрол на полицията. Ясно е било, че те преминават през България, за да емигрират в Палестина. Но са им измисляли най-различни поводи – че идват да се лекуват с минерални води, че идват да наблюдават гроздобера, че идват на гости на български семейства. Оценката е, че по този начин Хенри Левенсон и неговите приятели и колеги са издали хиляди визи, с което са спасили много европейски евреи. Общата оценка за броя на чуждите евреи от други държави, които минават през България в годините на Втората световна война е някъде около 11 000 души, които успяват да преминат и с кораби от Варна, Бургас и Балчик да тръгват на път за Палестина. Професионалният път на Левенсон преминава и през БТА. През 1924 г. той е назначен за началник на Информационното бюро в Дирекцията по печата (както тогава се е наричала телеграфната агенция) към МВнРИ. През 1926 г. става поддиректор на печата.
Как са възприемали обикновените хора антиеврейската политика на правителството? Били ли са те антисемити?
- Моето мнение е, че в България антисемитизъм не е имало. Особено ако го сравняваме с антисемитизма в Германия или с прочутия френски антисемитизъм. Причината е, че българските евреи много успешно се интегрират в българското общество. В Османската империя е имало много и най-различни етноси, които османската власт е намерила начин да събере и да ги вкара в общото живеене.
Хиляди български евреи участват във войните за национално обединение, хиляди от тях загиват във войните, някои от тях са имали високи постове в армията. Те са практикували всякакви професии, освен традиционните за евреите като търговия и занаяти, много от тях са били адвокати като Йосиф Фаденхехт, който по време на Втората световна война дълго време е председател на Съюза на адвокатите в България. Дори самият Съюз на адвокатите не го маха като ръководител дълго време и не се съобразява със Закона за защита на нацията. Тоест българи и евреи са живеели заедно и то много, много добре.
Мога да дам един пример от Видин. По време на действието на Закона за защита на нацията много голяма помощ са получавали евреите в Калето от българите, които живеят в един много беден квартал – Ак джамия или бялата джамия, който е съвсем близо до еврейския квартал. Носели са им храна, пазарували са им, помагали са им по всякакви начини. Когато през март 1942 г. става наводнението и Видин е залят, първите къщи, които падат, са на тези бедни българи, които са помагали на евреите. Тогава точно евреите ги канят в своите домове. Това добросъседство е било характерно за българи и евреи.
Имало е разбира се и антисемитизъм и антисемити, особено при по-младите поколения. Съюзът на ратниците за напредъка на българщината са били определено антисемитска организация.
Но в България никога този антисемитизъм не е бил масов. В България няма фашистки партии, няма разпознаваеми фашистки лидери. В България в управлението няма фашистки партии, а още по-малко националсоциалистически или антисемитски. Тоест ако е имало антисемитизъм, той е бил локален, проявяван на по-ниско ниво. Няма един сериозен български писател, който в своето творчество да е антисемит, а това е много важно. Точно писателите застават в защита на българските евреи – Стоян Чилингиров, Ана Каменова, Елин Пелин, Тодор Влайков, Петър Горянски. 21 членове на Съюза на българските писатели написват писмо в защита на българските евреи.
18 адвокати от Видин, начело с Вълчо Даскалов, Кръстьо Ножаров, Иван Чонов, написват писмо още преди приемането на Закона за защита на нацията и казват, че това е пакостен и много опасен закон. В цялото общество има гилдии и групи, които се вдигат в защита на българските евреи. Не трябва да си кривим душата, че има и антисемити. В подкрепа на Закона излизат 48 търговци от Дупница, които казват, че е било крайно време да се приеме такъв закон и необходимо той да обхване и други малцинства. Младежкият съюз „Отец Паисий“ подкрепя Закона, нещо повече те обвиняват българските писатели, че са били подкупени от евреите, за да напишат писмо в тяхна защита. Тоест имало е и такива гласове, но гласовете на хората защитници са били много, много по-силни.
Чия е заслугата да не бъдат депортирани българските евреи?
- Заслугата е на българския елит, не само политически елит, но и на ротарианци, индустриалци, писателите, интелектуалци, политици, които застават в защита на евреите. Те са причината да се създаде такова обществено настроение, с което започва и царят да се съобразява. Тъй като първоначалните намерения на мнозинството в парламента, който приема Закона за защита на нацията, съвсем не са били само неговото приемане. В закона има и целенасочени действия, които вероятно са водели към депортация. Пресрещането от страна на обществеността на този закон и неговото приложение е довело дотам, че много политици са се осъзнали, дори и самият цар, който започва да омекотява нещата с годините, за да се стигне до пълната отмяна на закона в края на август 1944 г. Това е първият отменен антисемитски закон в Европа, което малко се знае. По този повод се появява статия в шведската преса, в която бившият софийски равин Маркос Еренпрайс, научавайки за това, пише и информира Европа, че в България вече се е появила светлината в мрака на невежеството и на тиранията.
Защо според Вас същото това общество не успява да спаси евреите от новоприсъединените земи и чия е отговорността те да бъдат депортирани?
- Не трябва да забравяме, че българското общество е действало на територията на стара България. На онази територия е имало други закони, действали са други правила, там е действала само българска администрация, но реално новите земи са били окупирани от германците. Там не може да се носи отговорност от българската власт и елит, българските интелектуалци, за това което се е случвало там. Много малко хора са знаели за тези намерения, които са имали по отношение на евреите в Беломорието и Македония. Самият Димитър Пешев е бил много изненадан, когато през март при него идват хора и му съобщават какво се подготвя в неговия роден град. Малко се знае, че първата информация, която Димитър Пешев получава за това, че се готви депортация на евреите и то не е много ясно за какво става въпрос, а че ги събират в складове и се подготвят някъде да ги депортират, е от Димитър Икономов, народен представител в 25-то НС, юрист, от Дупница. Икономов в бил в много сериозна вражда с Димитър Пешев по една много проста причина - къде да бъде съдебната палата – в Дупница или в Кюстендил. Двамата са стигали до големи скандали, не са си говорели. И Пешев е бил изненадан, когато този депутат влиза при него като зам.-председател на НС и му разказва тези неща. Едва когато идва кюстендилската четворка – Суичмезов, Куртев, Икономов и Петър Михалев, той се убеждава, че нещата са сериозни. Тоест в българското общество не е имало никаква яснота какво се готви спрямо българските евреи, а още по-малко с македонските евреи.
Защо се вменява вина на българската държава по онова време, че не е успяла да спаси евреите от новите земи?
- Според мен тази тема започна да става все по-шумна, разбира се тя заслужава да бъде коментирана, обсъждана, изучавана, в последните години, и в нея се вкарва и много политика - и тя е свързана с това, че трябва да се внуши, че България е фашистка държава с всичките последствия от това. България не е била фашистка държава и затова не приемам да се използва еврейската тема, за да се внушава, че България е била фашистка държава и че самият Цар Борис Трети е бил фашист. Има и някаква намеса отвън.
Но по-скоро бих се доверил на оценките, които дават по този въпрос самите български евреи. Ще припомня нещо уникално. При откриването на възстановената къща на Димитър Пешев в Кюстендил през 2002 г., която се възстановява със средства на ротарианците и на българската държава, израелският посланик тогава Емануел Зисман произнася реч. И казва следното, което трябва да се помни от всички и да се повтаря непрекъснато: “Днес България кандидатства за членство в ЕС и заради това тя трябва да изпълни определени условия. Но, ако изискването за членство в ЕС беше хуманността, то не България, а ЕС трябва да кандидатства за членство“. Тоест оценката на българските евреи в Израел, болшинството от тях, е, че България е спасила своите евреи, че българският народ, българският елит е оказал съществена роля за тяхното спасение. Не съм склонен да си вменяване вини, още повече да се използват тези вини с по-далечен и по-различен принцип.
Каква е ролята на църквата в спасяването на българските евреи?
- Това е много сериозна тема и аз съм много пристрастен към нея, защото в онези години на Холокоста в Европа, начело на Българската православна църква стои митрополит Неофит, за когото аз имам още спомен. Той доживя 104-годишна възраст, той е от Видин, беше митрополит на Видин, много от историите, които са свързани с действията на Църквата, са се разказвали в моето семейство.
В онези години митрополит Неофит ръководи като наместник-председател Българската православна църква и под неговото ръководство са вземат 11-12 официални решения на Светия синод изяло в защита на българските евреи и срещу Закона за защита на нацията. Нещо повече, има една история, която не е описана в официалната история. И тя е, че когато представители на православната църква се опитват да се срещнат с Цар Борис Трети, в началото получават отказ в онези най-напрегнати дни около март 1943 г. И тогава, използвайки своя авторитет, защото Неофит е венчал царя и царицата и царят е казал, че това е човекът, на когото нищо не може да откаже, използвайки личния си авторитет издейства лична среща с царя. На срещата му заявява, че няма да си тръгне, докато не чуе обещание, че българските евреи няма да бъдат депортирани. И това се случва, но малко се знае.
Българската православна църква изиграва решителна роля, хиляди евреи приемат християнска вяра, за да могат да се спасят. Екзарх Стефан категорично застава в тяхна защита, митрополит Кирил лично посещава събраните евреи с цел депортация и казва, че няма да ги даде, ще остане с тях. Той участва в събранието, което се провежда в Търговската палата, което изготвя апел до Цар Борис Трети от НС за недопускане на депортацията. Най-обикновени свещеници като Борис Харалампиев, родом от село Яброво, също застава в защита на пазарджишките евреи.
Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.