Фестивалът „Мартенски музикални дни“ е културна емблема за Русе, която превръща всяка година града в истинска столица на музиката и изкуствата. Това каза в интервю за БТА директорът на музикалния форум Ива Чавдарова.
Шейсет и второто издание на фестивала беше открито снощи със световната премиера на музиката към балета „Калиопа“ на Емил Табаков с оркестъра на Държавната опера в Русе и под диригентството на автора.
„Мартенски музикални дни“ ще продължи до 2-и април тази година. Фестивалната програма е изключително интензивна и предлага огромно разнообразие от различни жанрови проекти“, каза Чавдарова.
Музикалният форум ще предложи на публиката 27 събития, балансирано представени от седем оркестрови и 11 ансамблови програми, два оперни спектакъла и хоров концерт. Има и седем съпътстващи събития, сред които изложби на Николай Бузов и Юлиан Табаков, визуално-музикален пърформанс и представяне на книгата на Лазар Николов „Разказ за преживяното“.
Репертоарното ветрило на фестивала е пъстро
„Част от програмата е доминирана от автори като Брамс, Рахманинов, Прокофиев, Лютославски, Бърнстейн, чиито годишнини се честват широко по фестивалните и концертни сцени по света. Репертоарното ветрило на фестивала е доста пъстро и практически се развива в изключително богат диапазон от автори и творби, част от които са абсолютни премиери за фестивала и за България“, каза Чавдарова.
Тя добави, че на 20-и март може да се чуе и фестивалната премиера на Концерта за ударни инструменти и оркестър на О. Кружент в изпълнение на майстора на ударните инструменти Виви Василева и на Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Марк Кадин.
„Фестивална премиера ни очаква и в концерта на струнен квартет „Фрош“ с първото за фестивала изпълнение на Деветия струнен квартет на Васил Казанджиев. С голямо нетърпение публиката в Русе очаква и премиерните фестивални спектакли на „Лето 893“ от П. Хаджиев на Русенската опера (диригент Владимир Бошнаков, режисьор Пламен Бейков) и нашумялото през изминалия сезон заглавие на Пловдивската опера - „Чичовци“ от Л. Николов, която ще има своята премиера в Русе под диригентството на Павел Балев. Режисьор е Елена Стоянова, а музикален ръководител - Драгомир Йосифов.
С нетърпение очакваме и фестивалната премиера на прочутата Гогол Сюита на А. Шнитке в програмата на Русенския фестивален оркестър и маестро Емил Табаков, както и Моцартовата симфония кончертанте с участието на водача на квартет „Модиляни“ - френския цигулар Амори Което, и на Светлин Русев - този път в ролята на виолист. Светлин Русев участва в още едно фестивално приключение - на 21-и март, в ексцентрично дуо с известния френски китарист Еманюел Росфелдер. Те ще представят истински букет от инструментални бисери за цигулка и китара“, каза Чавдарова.
Изцяло премиерна програма очаква публиката и на 19-и март в т. нар. американски концерт на германския пианист Кай Шумахер в партньорство с живеещата в Германия българска цигуларка Яна Готхайл. Програмата е от американски автори под наслов „TransAtlantik“ и музика в широкия диапазон - от Гершуин до Глас и Либерман.
Нова фестивална програма на 18-и март предлагат и прочутите русенски хорове „Дунавски звуци“, „Васил Арнаудов“, детския хор „Дунавски вълни“, хор „Св. Георги Победоносец“ и Академичен хор „Сексагинта Приста“.
„Премиерна и особено изискана и стилна е и програмата на известната българска пианистка Мария Мартинова, която е под наслов „Нощ и ден“, обясни Чавдарова. Концертът предлага избрани пиеси от Дебюси, Равел и Грегорио Занон, включени в наскоро излезлия компактидск на пианистката. А вторият клавирен рецитал на българския пианист Александър Хинчев, който ще се състои на 24-и март, е изцяло в полето на романтизма с прочути клавирни творби от Шуман, Шопен и Рахманинов.
„Искам да обърна специално внимание на дебютите, които заедно с премиерите, са може би най-вълнуващата и притегателна част от програмата на фестивала. Тази година тя включва осем концерта с дебютиращи на фестивалната сцена в България артисти и ансамбли. Сред тях са световноизвестният струнен квартет „Еbеne“ и ангелогласният английски вокален ансамбъл „The Queen‘s Six“. Тук ще спомена и концерта на румънския ансамбъл от 16 виолончели „Violoncellissimo“, прекрасната Брамсова програма на младите и известни през последните години европейски музиканти - Леонард Елшенбройх и украинеца Алексей Гринюк, както и гостуването на Люксембургския ансамбъл „Ars Nova Lux“ с изцяло премиерна програма под наслов „Jazz Inspired“. Не мога да не отбележа и фестивалния дебют на световноизвестния български баритон Кирил Манолов - един от любимците на Рикардо Мути, във вълнуваща песенна вечер с известната пианистка Боряна Ламбрева. Програмата включва песни от С. Рахманинов и П. Владигеров“, каза Чавдарова.
По думите й за първи път от много години насам са включени в програмата и пет оркестрови концерта - два концерта на оркестъра на Държавната опера в Русе, два концерта на Симфоничния оркестър на БНР и на Софийската филхармония, дирижирана от маестро Георги Димитров, със специалното участие на добре познатите от европейската оперна и концертна сцена български артисти - Лия Петрова и басът Мартин Цонев. Те ще изпълнят две известни в музикалната литература творби - „Песни и танци на смъртта“ от М. Мусоргски и Концерт за цигулка на Ал. Глазунов.
Гост на фестивала е и оркестърът на Държавната опера в Пловдив. Концертът включва камерна версия на Малеровата Четвърта симфония, Моцартовия 15-и клавирен концерт - с участието на българското сопрано Вера Гиргинова и пианиста Ивайло Василев.
Специално пространство във фестивалната програма заема и концертът на Камерния ансамбъл „Софийски солисти“ на 29-и март, под диригентството на Пламен Джуров, и с участието на Минчо Минчев и Николай Минчев - любими и очаквани артисти от фестивалната публика в Русе.
„Закриването на фестивала е на 2-и април с концерт на Русенската филхармония и една изключително интересна и привлекателна програма под диригентството на Юрий Илинов със солист Людмил Ангелов. Те ще представят две творби на Лютославски и Рахманинов, създадени върху прочутата тема от 24-ия каприз на Паганини. Наистина изключително любопитен сюжет предлага програмата на Русенската филхармония на заключителния концерт от тазгодишното издание на фестивала. А финалния акорд ще постави изпълнението на Седмата симфония от С. Прокофиев“, каза Чавдарова.
Фестивалът привлича румънска публика
Директорът на „Мартенски музикални дни“ съобщи, че Българската фестивална асоциация (БФА) работи от началото на годината по проект „Българските фестивали - дигитални перспективи“, финансиран по програма „Публики“ на Национален фонд „Култура“.
„Целта е да се изследва качеството на дигиталните активности на повече от 50 български фестивала, членуващи в Българската фестивална асоциация, с фокус върху фестивалите в Бургас, Русе и Велико Търново. Все още не са приключили финалните анализи по проекта. Но това, което в настоящия момент е известно, е, че достигнатата аудитория вследствие на промоционалната фейсбук кампания на фестивала по дестинацията Русе - Букурещ е 261 441 души или профила“, обясни Чавдарова.
Подготовката на фестивала е дълъг процес
Подготовката на „Мартенски музикални дни“, договарянето на програмите и финансовите условия, е дълъг и протяжен процес, особено когато се планира дългосрочно.
„Все пак става дума за координация на не по-малко от 20 концерта и събития годишно. Така, паралелно с работата по текущото издание на фестивала, се подготвят и следващите му издания. Това ни дава възможност и технологично време да проучваме, изследваме и селектираме внимателно международните артисти, състави и проекти. Много е важна работата по драматургичното изграждане на концертната програма, динамиката на репертоарните акценти, което е може би най-сериозната и сложна част от подготовката на фестивала. Дългосрочното планиране ни дава ясна и предвидима визия както за цялостния облик на фестивалната програма, така и за общите параметри на бюджета и възможностите за финансирането му, което също не е лека задача“, заяви Чавдарова, която е дългогодишен директор на фестивала.
По думите й международният фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе е преди всичко дълга и забележителна история, чиито основи поставят през 1961 г. знаменити личности като Саша Попов и Илия Темков.
„Това е 62-годишна традиция, с която Русе се гордее не без основание. Нека не забравяме, че Русенският фестивал е най-старият и реномиран фестивал за класическа музика в България. Той е събитие, което още в началото и средата на 60-те години се превръща във витрина на изпълнителското изкуство за България и региона“, каза Ива Чавдарова.