Д-р Мирела Минева завършва медицина през 2006 г. в Медицински университет - Плевен, след което започва работа като ординатор в Центъра за спешна медицинска помощ в Ловеч. По-късно се прехвърля в болницата в същия град и през 2013 г. придобива специалност по Неврология. Към екипа на Отделението по нервни болести на УМБАЛ „Медика Русе“ д-р Минева се присъединява през 2018 г. Тя консултира пациенти с неврологични проблеми амбулаторно в ДКЦ-2 Русе. Д-р Минева извършва доплерова сонография на сънни артерии, има добър опит в психосоматичните симптоми и граничните Невро-психиатрични заболявания.
- Д-р Минева, наскоро Лечебни заведения „Медика“ стартираха кампания за превенция на усложненията от мозъчно-съдовата болест. Едно от изследванията, които неврологът може да препоръча да се извършат при съмнения за заболяването, е доплеровата сонография. За какво служи тя и каква информация може да даде?
- Доплеровата сонография е съвременен, неинвазивен метод за изследване на кръвоносните съдове. При него чрез ултразвук се изобразяват стените на съдовете, посоката на кръвотока, наличието на атеросклеротични плаки или други изменения. Доплеровата сонография е безвреден, безболезнен и атравматичен метод за изследване. В основата му стои доплеровият ефект, открит от Кристиян Доплер 1842 г. Той представлява промяна в честотата на ултразвуковите вълни от движещите се формени елементи на кръвта, най-вече от червените кръвни клетки.
Чрез доплеровата сонография могат да бъдат изследвани и съдовете, кръвоснабдяващи мозъка, като сънните и вертебрални артерии.
- За какво служи това изследване?
- Екстракраниална доплерова сонография /артериите, които се намират извън черепната кухина/ се използва за
ранна диагностика на начални структурни промени в артериалната стена
още преди сформирането на атеросклеротичната плака. Това изследване помага да се предприемат превантивни мерки срещу развитие на мозъчносъдова болест /МСБ/. Прилага се също при вече сформирали се атеросклеротични плаки и дава възможност да се определи тяхната големина, структура и влиянието им върху кръвния ток в съответния артериален съд.
При съответни показания се предприемат оперативни или интервенционални методи за тяхното отстраняване. Изследването се прави също за диагностика на дисекация /разслояване/ на стената на сънните артерии в областта на шията, което е животозастрашаващо и изисква спешна медицинска намеса.
Транскраниална доплерова сонография е метод за изследване на мозъчните съдове. Ултразвуковите лъчи проникват през черепната обвивка и практически достигат до всички кръвоносни съдове в мозъка. Така се създава цялостна представа за мозъчното кръвообращение, съдовото съпротивление, количеството кръв, което преминава за единица време, стеснения на кръвоносните съдове, наличието на атеросклеротични плаки и тромби.
- Кога и в какви случаи се прилага доплеровото изследване?
- Доплерова сонография се прилага при: мигрена и други типове главоболие; спазми на кръвоносните съдове; световъртеж, главозамайване и нарушение на равновесието;
мозъчен емболизъм; отлагане на атеросклеротични плаки по мозъчните съдове; мозъчен инсулт
/хеморагичен или исхемичен/; вродени аномалии на мозъчните артерии; състояния след мозъчно-съдови операции; нарушение в зрението и двойно виждане.
Това е редовна практика. При асимптомни пациенти, при които са установени плаки, запушващи съдовете около 60-65%, или при симптоматични пациенти със стесняване под или около 50% е много важно през около три месеца да се контролира нарастването на плаката, за да се предотврати тотална оклузия /запушване/ или критично стеснение с последващ мозъчен инсулт. Процесът на контролиране се извършва с назначаване на съответна профилактика на рисковите фактори и съвременна антиагрегантна и статинова терапия, които спират или значително забавят процеса, заглаждат повърхността на плаките, като в някои случаи отчитаме и редукция в големината на плаките. Цветно кодираната доплерова сонография е най-добрият диагностичен метод при тези случаи.
- Колко често е препоръчително да се прави такова изследване и от какво се определя необходимостта от прилагането му?
- Честотата на изследване се определя индивидуално въз основа на целите на изследването,
наличието на рискови фактори, характеристиката на каротидната патология, лечебния подход
и мотивацията на пациента.
Първото сонографско изследване, проведено с дуплекс-скениране, се приема за базисно. То позволява да се идентифицират следните групи от населението:
- здрави лица без рискови фактори и каротидна патология;
- лица с рискови фактори без каротидна патология;
- лица с рискови фактори с каротидна патология;
- болни с мозъчносъдова болест без каротидна патология;
- болни с мозъчносъдова болест с каротидна патология.
Препоръчителният интервал на провеждане на сонографна характеристика на каротидните артерии
спрямо различните групи е:
1. Без рискови фактори – веднъж на всеки 5 години;
2. При поява на рискови фактори за мозъчносъдова болест – веднъж годишно.
3. С рискови фактори и/или задебеляване на ИМК – веднъж годишно.
При откриване на плаки в зависимост от тяхната характеристика се разделят на различни видове, което изисква определен период от проследяване:
Стабилни плаки – веднъж годишно;
Нестабилни плаки – на 3 месеца или индивидуално;
Каротидни стенози под 50% - на 3 месеца;
Каротидни стенози 50%–70% на 3 месеца и индивидуално;
Стабилни плаки – веднъж годишно при асимптомни стенози;
При симптомни стенози на 3 месеца или по-често по индивидуални критерии;
Нестабилни плаки – на 3 месеца при асимптомни стенози;
При симптомни стенози честотата се определя индивидуално;
Профилактиката е важна и за всеки конкретен пациент интервалите на изследването се определят спрямо спецификата на случая му.
- Каква терапия се прилага и е ефективна при заболяванията, установени с доплерово изследване?
- Целта е
да се редуцира рискът от мозъчен инсулт и свързаната с него смъртност
като резултат от каротидна патология, посредством индивидуална първична и вторична профилактика на мозъчносъдова болест, съобразено с вида, локализацията и тежестта на каротидната патология, наличието на коморбидни заболявания, вида и честотата на придружаващите рискови фактори. В тези случаи се прилага:
Медикаментозно лечение; Реваскуларизационни процедури; Каротидна хирургия; Каротидна ендартеректомия (КЕ) с или без пач-пластка, имплантиране на съдова протеза; байпас чрез екстра-интракраниална анастомоза и др.
Ендоваскуларно лечение: Каротидно стентиране (КС) с мозъчна протекция; Дилатация при инстент стеноза след КС.
Хибридното лечение е съчетание на оперативни с ендоваскуларни методи
Показания за медикаментозно лечение:
1. Пациенти с нисък риск от мозъчен инсулт, задебеляване на ИМК.
2. Асимптомни каротидни стенози 70% и над 3% периоперативен или интервенционален риск.
3. Симптомни каротидни стенози над 50% след транзиторна исхемична атака (ТИА) или мозъчен инсулт и над 6% периоперативен или интервенционален риск.
Немедикаментозно и модифициране на рисковите фактори за мозъчносъдова болест:
Хранителен режим: Диета, богата на плодове, зеленчуци, фибри, ниско съдържание на наситени мастни киселини; намален прием на сол; повишен прием на калий; повишена физическа активност до 30-45 мин дневно; поддържане на оптимално телесно тегло и обиколка на талията при мъже до 101,6 см и при жени до 88,9 см; отказ от тютюнопушене; редуцирана консумация на алкохол до 1-2 питиета.
- Как доплеровото изследване може да играе превантивна роля за хора в риск?
- Би било добре
всеки човек на прага на зрялата възраст поне веднъж да си направи такъв тип скринингово изследване
за да се види състоянието на съдовете му. Особено важно е за хората с наличие на съдови рискови фактори като захарен диабет, дислипидемия, дългогодишна артериална хипертония, метаболитен синдром, хора, които във фамилната си анамнеза имат близки родственици, прекарали мозъчни инсулти или сърдечни инфаркти. Такъв подход би спестил много средства.
Доплеровата сонография е важна за предотвратяване на риска от инсулт. Едно е да лекуваме начални атеросклеротични промени, а съвсем друго - да се борим с тежко стеснени съдове и с мозъчни инсулти. Но ако все още няма възможност да се проверят всички хора над определена възраст, задължително е пациенти, прекарали транзиторни исхемични атаки; пациенти с асимптомна мозъчносъдова болест или прекарали мозъчен инсулт с пълно възстановяване да бъдат насочени към цветно кодирана доплерова сонография.
Не трябва да забравяме, че всеки пациент, при когото е установен изявен атеросклеротичен процес – например
исхемична болест на сърцето или артериална недостатъчност на долните крайници
най-вероятно има и промени в мозъчните артерии, тоест мозъчносъдова болест. Процесът е глобален и няма как една зона от тялото да е поразена, а другите да са незасегнати. Както се казва, няма как листата на едно дърво да са зелени, а клоните му да са изсъхнали.
Лечебни заведения „Медика“ разполагат с два апарата за цветна дуплекс доплерова сонография с възможност за платени прегледи и НЗОК. На тях работим д-р Искра Александрова и аз.
И накрая, за провеждане на изследването е необходимо пациентите да бъдат спокойни, с нормализирани стойности на артериалното налягане и сърдечна честота. Желателно е мъжете да бъдат избръснати, а жените – без грим. Изследването продължава между 20 и 40 минути.
Мартин ГЕОРГИЕВ