Рафаело Казаков показва за първи път пред публика фотографската си колекция

Избрани фотографии от колекцията си показва Рафаело Казаков в галерия „Синтезис“. Откриването на изложбата, озаглавена „Огледала и прозорци“, е на 22 март, съобщават организаторите.
По думите им началото на колекцията е поставено преди повече от три десетилетия, но това е първото й показване пред публика. В експозицията са включени произведения на Ан Ардън Макдоналд, Антанас Суткус, Антони Георгиев, Борис Янев, Виктор Отчередко, Владимир Василев, Гаро Кешишян, Георгий Пинхасов, Едуард Уестън, Елиът Ъруит, Ернст Хаас, Живко Ангелов, Игор Малиевски, Йожен дьо Салиняк, Йордан Йорданов – Юри, Коул Томпсън, Николай Василев, Ралф Гибсън, Робърт Франк, Ромуалдас Ракаускас, Рут Оркин, Станка Цонкова - Уша, Тибор Борски, Уенди Ливайн, Харви Шулман, Цветомир Трънков и Якоб Ауе Собол. Куратори на изложбата са Надежда Павлова и Никола Михов.
„Колекционирането е естествено продължение на работата на Рафаело Казаков като фотограф, на живота му между София и Ню Йорк. Неслучайно колекцията съчетава популярни кадри от историята на фотографията с непознати, но близки до сърцето на съставителя имена, творби на негови приятели и фотографии, свързани със семейството му“, коментират от галерията.
Заглавието „Огледала и прозорци“ е препратка към едноименна изложба, организирана от от Джон Шарковски в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк през 1978 г. тя е поглед към американската фотография от 60-те години на XX в. и включва фотографии, разделени в две секции, чрез които кураторът защитава тезата, че във фотографията съществува фундаментална дихотомия между тези, които я използват като средство за себеизразяване, и тези, които я възприемат като метод за изследване.
„Да колекционираш изображения означава да правиш списък на желанията и страховете си - това, което си имал, изгубил, забравил, онова, което едновременно желаеш и от което те е страх, вече съществува в завършен вид в образите на другите. Да ги направиш част от живота си е по-малко безразсъдно от това да се опиташ да изживееш всичко и по-евтино от това да бъдеш навсякъде“, коментира Казаков.
По думите му, той вижда пред и чрез фотографиите на другите. „Малко вероятно е да изпитам лично пламъците на омразата на сборище на Ку-клукс-клан в щата Алабама или да бъда в една стая с духа на Александър Родченко, както Гаро Кешишян, когато е снимал портрета на колегата си Димитър Дилков. Няма шанс да изпитам адреналиновата експлозия в тялото на момчето, което скача в река Хъдсън от покрива на четириетажна сграда, нито пък да прескоча до 9 септември 1989 г., за да чуя последните издихания на престъпния режим, който беше част от първата половина на живота ми. Но всъщност мога и вече съм преживял тези неща – чрез фотографиите на колегите ми“, казва още Рафаело Казаков, който е предвидено да участва в среща разговор с публиката на 4 април.
В съпътстващата програма към изложбата са включени и прожекции на три документални филма в Дома на киното. Те са посветени на фотографите Робърт Франк, Антанас Суткус и Джоел-Питър Уиткин. 
„Don’t Blink - Robert Frank“ на Лаура Израел е документален филм от 2015 г., в който фотографът-отшелник Робърт Франк открито споделя събитията, съпътстващи неравния му път. Прожекцията е на 12 април.
На 18 април публиката може да гледа „Antanas Sutkus: Scenes from the photographer’s life“ (2022) на Витаутас Ландсбергис. Филмът кинематографичен портрет на литовския фотограф, който проследява неговия дързък и творчески начин на работа, дори в напреднала възраст.
Последната прожекция е на 25 април. „Witkin & Witkin“ (2017) на Триша Зиф изследва световете на двамата еднояйчни близнаци, световноизвестния фотограф Джоел-Питър Уиткин и Джером Уиткин, художник и преподавател.
Рафаело Казаков е роден през 1963 г. в София. В началото на 80-те години изучава самостоятелно теорията и естетиката на фотографията и придобива технически фотографски умения в различни кръжоци. През 1985 г. печели голямата награда „Златна камера“ на „Биенале на българската фотография“. През 1987 г. е удостоен със званието „Фотограф-художник“. През 1988 г. завършва английска филология в Софийския университет „Климент Охридски“, след което работи като редактор в списание „Българско фото“ до закриването му през 1999 г.
През 1994 г. се дипломира като магистър по фотография и визуално изкуство в колежа „School of Visual Art” в Ню Йорк. Автор е на 16 самостоятелни изложби в България, САЩ, Дания, Словакия, Норвегия, Шотландия и Канада. Има участия в над 75 колективни изложби из цял свят. Негови творби са в постоянните колекции на Националната художествена галерия в София и музеите „Preus Fotomuseum” в Хортен, Норвегия, „Museum of Fine Arts” в Хюстън, САЩ и „Musee de la Photographie” в Шарлероа, Белгия.
През 1988 г. получава ценен подарък – кутия със сребърно-желатинови фотографии, от своя колега и приятел Антони Георгиев. Този подарък Рафаело Казаков определя като начало на фотографската си колекция. Събраната през следващите 35 години колекция включва над 300 фотографии от различни периоди, изпълнени в различни фотографски техники, както на български, така и на чуждестранни автори. / ГН