- Как избрахте точно хирургията?
- В интерес на истината аз бях избрала съдовата хирургия, още когато кандидатствах в Медицинския университет. Още тогава знаех, че искам да стана съдов хирург. Видях една специалност, която е много всеобхватна, наистина имаше нещо различно в съдовите хирурзи и си казах, че искам да стана част от това съсловие. Съдовите хирурзи трябва да имат много добри познания по физика, по хемодинамика и да имат много пространствено мислене, защото
ние лекуваме хора и при нас идват хора, които могат да загубят крайник
Накрая удовлетворението е огромно, след като успееш да спасиш крайника на своя пациент.
- Няма много жени хирурзи като цяло? По- емоционални ли са жените в хирургията?
- Аз няма да забравя първата ампутация, която направих. В началото се чувствах изключително зле, че моят пациент ще загуби крака си. Идва моментът обаче, в който осъзнаваш, че по този начин ти спасяваш живота му. По този начин започваш да виждаш голямата картина, а именно, че не ампутираш крайник, а спасяваш живот.
- Има ли го този момент - жените хирурзи да са по- амбицирани от мъжете в тази професия, за да докажат, че са част от „компанията на големите момчета“? Ако го има - помага или вреди?
- Има го. Помага, защото желанието ти да се докажеш в един мъжки свят, те кара да развиваш уменията и знанията си, за да вървиш напред и да станеш още по- добър в това, което правиш.
Но амбицията понякога пречи. Аз лично на моменти трудно я контролирам
а това невинаги е добре прието. Смятам, че хората трябва да се възприемат по това какво могат.
- Първата ви операция?
- Първото ми влизане в съдова операционна беше, когато вече бях пълноправен член на екипа. Усетих една невероятно тръпка, която може би хората изпитват, когато скачат с бънджи или парашут. С времето тази емоция отшумява, но тръпката по всеки един казус и нов случай връща отново тази силна емоция в мен.
В съдовата хирургия е много важно, когато влезеш в операционната, да имаш план А, В, С и D, защото не може да си 100 процента сигурен как ще премине операцията. Затова е много важно да влизаш подготвен и с план и да си напълно уверен в решенията, които вземаш.
Най-важното нещо е не как ще направиш операцията, а как би могъл да се справиш с усложненията от нея
Бившият началник на „Съдова хирургия“ доц. д-р Георгиев ми каза следното: „Ти 5 години ще се учиш кога да оперираш и след това цял живот ще се учиш кога да не оперираш“.
- Кои са вашите ментори в съдовата хирургия?
- В отделението ние правим групово обсъждане на всеки един пациент, като вземаме предвид всичко, свързано с него, за да може да стигнем до решение. Заради това не мога да кажа, че имам само един или двама ментори.
Ментори са ми абсолютно всички колеги в болницата, защото всеки ти показва нещо различно
друга гледна точка или начин на мислене. Работим изключително близко с колегите от Образна диагностика. Благодаря им, защото по този начин правим една карта на пътя на пациента от момента, в който постъпи в Съдова хирургия до момента, в който си тръгне. Много важно участие в развитието на един хирург има и операционната сестра. Имам огромен късмет, защото титулярката в залата за съдова хирургия сестра Лазарова е изключително опитна и толерантна към тези от нас, които все още се учим. Тази жена има желание да ни види всички да сме перфектни в това, което правим.
- Колко остава още до края на специализацията?
- Още две години остават. Медицината е учене цял живот. Нещата се променят и ние трябва да сме в крак с всичко ново, което се случва.
- Имате ли голяма цел?
- Всеки лекар иска да бъде много добър в това, което прави. Винаги съм искала, когато някой спомене името ми, то да бъде свързано с професионализъм и с високо качество на работата. Това е по принцип нещо, което е цел в живота ми, не само в хирургията.
- Защо хирургията се смята за мъжка професия и защо няма много жени, които да искат да станат хирурзи?
- Ангажираността, която има един хирург, е огромна. Отивайки на работа, влизайки в операционната, ти не знаеш кога ще излезеш от там.
Хирургията е екипна работа. Това не е нещо, което зависи само от теб
В хирургията нещата са много бързи, драматични на моменти. Когато погледнеш отново голямата картина - ти искаш да имаш семейство, да си добра майка и домакиня, да бъдеш успяла в професията и може би хирургията не е най-добрият избор за това. Винаги отстрани нещо страда.
- А вие как успявате да балансирате?
- Аз се справям прилично. Но в отделението по съдова хирургия ние наистина сме екип, който ми е голям гръб, защото ми се е случвало детето ми да е болно и да не мога да изпълня даден ангажимент, но те винаги са ми помагали. За което съм им изключително благодарна!