В изложбата са представени творби на две поколения кюстендилски художници от еврейски произход: Мориц Бенционов (1898 – 1941) и Арон Алкалай (1924 – 2012).
Мориц Бенционов (Мордохай Бенсион Харавон) е роден на 17 март 1898 г. в град Кюстендил в дома на тенекеджия. Несигурността и лишенията са негови спътници през целия му живот – до 30 март 1941 г., когато "жълтата гостенка" прекъсва жизнения му и творчески път. Умира едва навършил 43 години, разказаха от галерията.
През 1919 г. и 1920 г. в Кюстендил се организират първите общи художествени изложби. В тях участват млади и талантливи художници – студенти и гимназисти, които по-късно ще формират гръбнака на националното ни изкуство. Личността на Майстора става своеобразен притегателен център, около когото се сплотява начинаещата творческа група. Известно е, че именно големият художник е първият, забелязал и насърчил дарбата на младия Мордо, посочиха от галерията. Именно той му препоръчал да постъпи в Художествената академия в София.
Мориц Бенционов учи живопис при проф. Цено Тодоров. Завършва с отличие през 1927 г. Тих, скромен, с разклатено здраве, той създава произведения, които се нареждат сред големите постижения на българското изобразително изкуство от 30-те и 40-те години на ХХ в. Преобладаващ жанр в творчество му е пейзажът, вдъхновен от естествения допир с природата – конкретни, реално съществуващи гледки от Кюстендилския край. Критиката го нарича "романтичен пейзажист на кюстендилската долина".
Художествена галерия "Владимир Димитров – Майстора" притежава най-голямата и най-пълна колекция от негови произведения (общо 72 творби). Тя урежда две посмъртни негови изложби през 1973 г. и 1988 г. През 2008 г., по повод 110-годишнината от рождението на Бенционов, директорът на галерията тогава организира голяма възпоменателна изложба на художника, съвместно с регионалната организация на евреите "Шалом", казаха още от културния институт.
Другият художник, представен в експозицията е Арон Леон Алкалай (Анрико) е роден на 13 декември 1924 г. в Кюстендил. Дядо му е търговец (основно на сол). През 20-те години на ХХ в. многолюдното семейство се преселва в Дупница. В Кюстендил остава само семейството на един от синовете – Леон, утвърден в града дамски шивач.
Арон Леон Алкалай постъпва в Художествената академия през есента на 1944 г. Учи стенопис при проф. Кирил Цонев. Сочи като свои учители и Иван Ненов, и Георги Богданов. В неговото обкръжение в Академията са Николай Ников – Ничето, Георги Баев, Веса Василева, Магда Абазова, Иван Цонев, Никола Терзиев – Колю Желязото, Иван Радев, Величко Койчев, Ваня Дечева, Атанас и Христо Нейкови.
Емигрира в Израел в годината на завършване на Художествената академия – 1948 година. Арон Леон Алкалай преподава живопис в Института за изкуство – Бат Ям, в училището за изкуство – Рамат Ган и в държавния институт за учители по рисуване. Специализира стенопис "фреско буоно" ("мокро фреско").
Галерията в Кюстендил разполага с шест негови творби, но той е подарил свои произведения на приятели, които са ги предоставили за изложбата, казаха от галерията.
В художествената галерия по-късно днес започна и юбилейна кръгла маса: "80 години от спасяването на българските евреи". Събитията на 9 март са част от програмата на Националния инициативен комитет за отбелязване на 80 години от спасяването на българските евреи, които се провеждат под патронажа на президента Румен Радев, посочиха от общинския отдел "Култура и духовно развитие".
Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.