Мария Найденова Бъчварова - Войнова е внучка на опълченеца от Видин Костадин (Коста) Войнов ( Войтиков). Днес пенсионерката все още пази семейния спомен и разказва за него пред репортер на БТА.
Моят баща - Найден Войнов, е големия български шахматист, основоположник на организираното шахматно движение в България, учредител на Българската федерация по шахмат и неин секретар. Днес Найден Войнов е патрон на Видинския шахматен клуб. Неговият баща и мой дядо Коста Войнов, продължава разказа си Мария, е роден през 1855 г. в хърватския град Мостар. Емигрира в България още по времето на турското владичество и се установява във Видинския край. Известно време след Освобождението работи като стражар във Видин, после е пощенски раздавач в град Кула, припомня семейната история Мария. Баща ми Найден Войнов, остава сирак, когато е едва на година и половина, и негов осиновител става хърватинът Коста Войнов. В годините след Освобождението Коста Войнов заедно със семейството си заминава за София, където служи като младши и старши стражар в столичната полиция, митницата и митниците в Ахелой (Поморие) и Балчик.
По време на своя живот дядо участва във всички войни в България – в Руско-турската освободителна война е опълченец, с чин фелдфебел от запаса, като доброволец се сражава в Балканската и Междусъюзническата войни - 1912-1913. За проявен героизъм в тези войни е награден с два ордена за храброст. В Първата световна война - 1915-1917 г., с чин подпоручик, служи в Сборна дивизия. На 5 март 1923 г., на 68-годишна възраст, Коста Войнов умира в София, разказва Мария Найденова Бъчварова - Войнова.
Бойното си кръщение получава в Руско-турската освободителна война като опълченец. Зачислен е във Втора опълченска дружина на майор Куртянов и с Опълчението преминава Дунав и участва в боевете при Стара Загора. Костадин Войнов се сражава и при защитата на Щипченския проход, превземането на Шейновския укрепен пункт, влиза в бой в котленския балкан с башибозуците, припомня бойну му път Мария. За това си участие по-късно е удостоен с императорска почест от руския император Николай Втори, който му изпраща сребърна чаша, позлатена от вътрешната си част - фин шедьовър на ювелирното изкуство, майсторски инкрустиран с инициалите на негово величество, разказва Мария.
Преди години, по време на екскурзия, Мария посещава българския квартал на молдовската столица Кишинев, където е църквата "Шипка". Именно там, в списъка с участниците опълченци в Руско-турската война, тя вижда записано и името на своя дядо - Коста Войнов от Видин. Тогава и започва да търси повече информация за дълги години пазената семейна реликва – посребрената чаша.
Отговорите на тези въпроси Мария открива във вестник "България", бр. 597 от 12 февруари 1903 г., където се чете: "Тези дни Негово Императорско Величество (руският) цар е благоволил да изпрати в подарък на всеки опълченец, кавалер на руския военен орден за храброст, по една хубава сребърна чаша с името на опълченеца и вензела на царя, а на всеки офицер опълченец по една златна табакера. Ще бъдат раздадени 140 сребърни чаши от масивно сребро, всяка една тежаща по 72 грама, извътре позлатена с вензела на цар Николай II, поставени в дървени кутии, обвити в червена кожа с руския герб."
Сребърните чаши получават 140 български опълченци през 1903 г. по повод 25-ата годишнина от края на Руско-турската освободителна война. Тогава бойците получават и орден за храброст.
В няколко български музея могат да се видят част от тези подарени от руския император чаши на български опълченци.
Днес желанието на Мария Найденова Бъчварова - Войнова е да дари безвъзмездно 120 години пазената в оригиналната си кутия императорската чаша в музей, където тя да бъде съхранена за поколенията и достъпна за обществеността, за да се помни за подвига на българските опълченци в Руско-турската освободителна война.