Днес се навършват 145 години от Освобождението на България. Години, през които страната ни извървя дълъг и стръмен път. Път, изпълнен с резки обрати и множество предизвикателства, преди да се стигне до сбъдването на една от мечтите на Васил Левски - България да е „демократска република“ и „най-после, да бъдем равни с другите европейски народи“, което „зависи от нашите собствени задружни сили“. Как Русе посреща Освобождението? Предлагаме ви една „снимка“ на града от онова време.
На 8 февруари /нов стил 20 февруари/ 1878 година, дни преди подписването на Санстефанския договор, в Русе през Стамбул капия /до централна жп гара/ влизат първите руски части начело с генерал Тотлебен. По това време в града може да се влезе през пет големи порти с железни врати и подвижни мостове пред тях - Стамбул капия, Капаль капия, Кюл капия, Ордъ капия и Кюнту капия /единствената запазена досега/. Още съшия ден ръководството на града се поема от членовете на уредената при Главното командване на руската армия специална Канцелария за гражданско управление на освободените зад Дунава земи. Според нейните правила в България са образувани осем губернии /саджака/ Свищовска, Русенска, Тулчанска, Оряховска /Видинска/, Търновска, Софийска, Пловдивска и Сливенска.
В Русе за губернатори последователно са назначени генералите Василий Гр. Золотарьов, Алексей Тимофеев и Василий Акимов. Сформирано е временно общинско управление начело с Атанас Гарвалов - кмет, Ахмед Хамди - член, и Иван Данев - секретар. Една от първите задачи на руското управление е да съберат данни за броя на населението, за неговия поминък, за площите обработваема земя, за броя и вида на домашните животни, за наличните търговски и занаятчийски работилници. Информацията се събира през пролетта на 1879 г. от специално подготвени руски офицери и е за служебно ползване. Съхранява се в руския Централен държавен исторически архив в Москва.
Към тогавашната Русенска губерния са включени седем града
Това са Русе, Бяла, Разград, Свищов, Никопол, Ески Джумая /Търговище/ и Тутракан. Оказва се, че по това време в Русе живеят 12 000 жители. В губернията се отглеждат най-много пшеница, ечемик, ръж, просо, лозя. От домашните животни - овце, кози, крави и коне, като тяхното отглеждане е съсредоточено в Русе и Разград. Данните показват, че Русе е един от най-големите търговско-занаятчийски центрове. В града функционират 1890 дюкяна и магазини.
Българската статистика показва, че в този период по нашите земи е имало 20 индустриални предприятия, като голяма част от тях са били в Русе - печатница /от 1866 година/, жп работилница „Тракция“ /1866/, кораборемонтна работилница /1866/, парна мелница Папа Маноли с два камъка /1866/, парна мелница на Капитан Яне с осем камъка /1873/, бирена фабрика „Св. Петка“ /1878/, работилница на изработване на коли /1878/ и кожарска фабрика /1878/.
През ноември 1878 година в страната се провеждат избори за редовни градски съвети. За кмет е избран Иван Данев, но той заема поста за кратко - от 1 януари до 24 февруари 1879 година, защото е избран за депутат в Учредителното събрание. Мястото му е заето от помощника му Никола Доганов. От 16 април 1879 година за окръжен управител е назначен Сава Илиев. От 25 май с.г. за русенски губернатор е назначен Иван С. Иванов, един от дейците, които са взели активно участие в изграждането на опълчението.
Общинарите вземат сериозни мерки за навременно събиране на градските данъци
които са главно перо в бюджета на общината. Основните налози са: актроа /градско право/, ресумат /от продажбата на добитък/, кан ак час /върху коления добитък/, дамга /удряне знак на добитъка/, телалие /от публична продан/, кантарие /теглене на стоките/, шиник параса /мерене на храните/, мезатим /налог върху публичните търгове/ и интизап /от продажбата на едрия добитък/.
На 23 август 1878 година в Русе се учредява и „апелационна инстанция за обжалване на решенията на съдилищата от първа инстанция“ под името Губернски съд с председател Яков Геров. За първи секретар на съда е назначен Борис Рядкостъпов, изпълнявал тази длъжност до началото на 1879 година. От 4 февруари с.г. е заместен от Ради Иванов, а от 1 април за помощник-секретар е назначен Захари Стоянов.
Обръща се внимание и за повишаване нивото на здравното дело.
Русенската болница, наричана „Хастаане“
е основана през април 1865 година. Помещавала се е в едноетажна паянтова сграда на мястото, където днес се издига Техникумът по дървообработване. Първоначално е имала 40 легла, а през 1870 година със средства, подарени от богата черкезка, се построява и отделение специално за жени с 20 легла. Първият лекар назначен в болницата бил д-р Анастас Агелосто, грък по народност. Още в края на февруари 1878 година за лекар на болницата е назначен д-р Паскал Бисеров, дотогава градски лекар. След създаването на новата Българска държава съществуващите болници стават държавни. Русенската болница е обявена за първоразрядна управлявана от старши лекар. За такъв на 18 май 1879 година е назначен д-р Стоян Радославов, дотогава русенски губернски врач /лекар/. Д-р Бисеров преминава на служба във войската. През 1879 година в болницата са лекувани 1051 души. През май 1895 година се полага основният камък на нова болница. Строежът й заема северната половина на парцел, разположен до североизточната част на града, на високия дунавски бряг, над главната тогава гара „Варненската“ и заема площ от 55 декара.
С аптечното дело нещата куцат.
Първата обществена аптека в България е открита в Русе
през 1867 година и е била собственост на градския общински съвет. Управлявана е от турски и арменски джерархи /народни лечители/. След 1878 година неин управител става Стефански, но скоро напуска и мястото му заема Мария Петрова, която е отстранена по искане на управителя на русенската болница, понеже била неграмотна. Тъй като не се намерило подходящо лице за управител, общината се принуждава да даде аптеката под наем на Янко Ангелов, считано от 12 април 1878 година. Но още на 8 септември с.г. решава да ликвидира аптеката, защото не носела доходи. На 23 октомври 1881 година тя е продадена на Янко Ангелов.
По време на войната русенската вилаетска печатница е разрушена от руски снaряди. Спас Попов от словослагателното отделение, който успял да спаси една ръчна преса и около 200 килограма български букви,
разкрива на улица „Бара“ първата българска печатница в Русе и втората в България
след тази на Димитър Паничков в Свищов. В края на април 1878 година Рашко Блъсков премества печатницата си от Гюргево в Русе, като я именува „Славянско братство“. През юни 1879 година Христо Бъчваров премества гюргевската си печатница в Русе. На 10 юни с.г. отпечатва първия русенски брой на вестник „България“, излизал дотогава в Румъния. През юли 1879 година от Търново в Русе е преместена печатницата на Любен Каравелов, която работи под фирмата „Л.Каравелов и Н.Жейнов“. От есента на 1878 година Каравелов е в Русе, но вече е тежко болен. Отива си от този свят на 2 февруари 1879 година.
На 12 април 1879 година в Русе се случва едно знаменателно събитие, което оставя незаличима диря в историята на журналистика - излиза първият брой на вестник „Славянин“, списван от Тодор хаджи Станчев. С неимоверни усилия и премеждия, с редица прекъсвания, този национален носител на новини и всестранна друга информация, излиза до 7 март 1903 година - денят, в който Станчев умира.
Русе като важен крайдунавски център е седалище на много дипломатически представителства
Консулството на Австрия е открито в 1848 година. През 1853 година отварят врати агенциите на Прусия и Италия, а от 1859 година - и Англия. През 1865 година от Търново в Русе се премества руското консулство. Свое вицеконсулство Франция открива в Русе през 1867 година. По време на войната повечето от тях не работят, но започват бавно да показват признаци на живот.
След войната в Русе пристигат много известни личности. Трудно е да ги посочим всички, но няма как да отминем пребиваването на Иван Вазов. През февруари 1878 година губернаторството от Свищов е преместено в Русе. Настанено е в сградата на бившата Отоманска банка. Оказва се, че губернаторът генерал Золатарьов знае за литературните успехи на Вазов. Възлага му най-леката работа - изготвянето на месечните отчети за произшествията в губернията - дейност, която го ангажира половин час през месеца. След Золатарьов и генерал Акимов покровителства Вазов.
За първи път в живота си, в Русе, Вазов получава добра заплата
- 3 хиляда рубли годишно, която му позволява да води охолен и безгрижен живот. Започва да си изписва дрехи и шапки от Букурещ, с което дава тон на модата в града. Европейският дух на града му харесва. С удоволствие посещава нововъзникналите увеселителни заведения и дори написва любовно стихотворение, посветено на Рафие - млада, закачлива туркиня от русенски шантан. Поетът обитава къща на улица „Бара“ /“Духовно възраждане“/. Младата му хазайка Иванка е с весел нрав. Къщата получила като завещание от немския фабрикант Адолф, на когото била любовница. Вазов не остава равнодушен към прелестите на хубавицата, която с умиление го нарича „моят мил лорд“.
Въпреки че води весел живот, Вазов упорито продължава да твори. Довършва третата си стихосбирка - „Избавление“ и я отпечатва в Букурещ. Стихотворенията са посрещнати топло и ласкаво от русенци. Вестниците не се скъпят на похвали и доброжелателни рецензии.
Русе е градът, който дава първото обществено признание на поетичния талант и труд на Вазов
Появата на предишните му две стихосбирки минава почти незабелязано. В Русе генерал Акимов моли Вазов да напише нещо за благотворителната вечеринка в полза на македонските въстаници. Набързо Вазов създава „Михалаки чорбаджи“. Вечеринката се провежда в лятната градина на Хелмщайн - до гарата /Музеят на транспорта/. Русенци от сърце се забавляват на леката и забавна комедия.
Вазов присъства на погребението на Каравелов. Почита делото на големия българин с прочувствена статия - „Каравелова загубихме“, отпечатана във вестник „Българин“.
През март 1879 година Вазов напуска града, за да стане председател на Окръжния съд в Берковица. След време ще опише живота си в Русе в романа „Нова земя“.
През този период на бурен кипеж европейският дух на Русе идва главно от представителния хотел „Ислях хане“. В него гостуват много чужденци - лекари, търговци на дрехи, шапки и музикални инструменти, фотографи и дори учители по танци. Много от тях остават тук и развиват своята дейност. По време на войната хотелът е пострадал, но бързо е възстановен и се превръща в средище на всички обществени събития в града. През 1879 година най-важното се случва на 27 септември, четвъртък, когато в салоните на хотела се провежда
бляскав бал в чест на новоизбрания български княз Александър Батенберг
Само преди два месеца, на път от Варна за Търново, на 25 юни, понеделник, князът е пренощувал в Русе. На 27 юни с.г. полага клетва в Търново и потегля на обиколка из страната. На 17 декември от Лом с парахода „Франц Йозеф“ потегля за Гюргево, а после за Букурещ, където гостува на княз Карол. На 25 септември с.г. мало и голямо от Русе се стича на пристанището. Най-отпред са учениците, духовниците, военните, управниците и „по-добрите госпожи“. Сред тях най-лична е Милица Атанасова Петкович, която поздравява на френски „първовенчания княз на освободена България“ и му подава два гълъба вързани с панделка. Останалите го даряват с бродирани възглавници и букети с градински цветя.
Сред шумящото множество е и младата учителка Екатерина Каравелова, която успява някак си да се добере до княза, „млад, хубав човек“, да му подаде букет и като в просъница да му каже най-главното от приветствието си.
Князът, поемайки цветята, задържа ръката й...
За бала вечерта на 27 септември в „Ислях хане“ русенските дами са готови отдавна. Много от тях са си изписали рокли от Букурещ, Екатерина е в обикновена светлосиня рокля. Целият град е събран около мястото на великото за Русе събитие Осветление - илюминация нашенска. Тълпата чака княза, но същевременно критично обсъждат на висок глас тоалетите на „признатите хубавици на Русе“. В салона за княза е приготвено голямо червено кресло. Батенберг пристига, свири марш, дамите се мъчат да правят грациозни реверанси. Милица е в бяла рокля, „тоже букурещка тоалета“. Цял град говори, че тия дни навред ходела с купето на голямата си сестра Мариолица Х. Димитриева - навред, гдето мръднел князът и те подире му. Оттогава всички я наричат „княгинята“. Започват танците, но преди да се започне кадрилът, князът отива при Екатерина и разменя с нея няколко любезни думи, за неудоволствието на наконтените дами и главно Милица...
На другия ден Батенберг потегля за Свищов. На пристанището кани Екатерина да стане учителка в София.
Останалите дами са сърдити от тази близост и шушукат, че пак каймака е обрала
От понтона Милица неистови крещи след парахода, грабва китката от Екатерина и се мъчи да я хвърли към княза, с „когото тя мечтае не на шега съдбата си да свърже, всичките й неща, сервизи, носеха княжеска корона“.
Така минават дните на Русе в ония първи свободни години. Скоро Русе ще стане най-големият български град, ще бъде процъфтяващ търговски, промишлен и културен център. Ще се украси с красиви барокови сгради. Русенци ще се прославят и славят и днес като интелигентни и просветни хора. Хора, които се раждат с европейски дух в сърцето... И това е най-отличителната черта на хората от крайдунавския град...
Боян ДРАГАНОВ
Русе и Вазов в романа „Нова земя“
„Стремски /Иван Вазов - б.а./ изпрати също домашните си за Бяла черква, дето се настаниха в една от къщиците по края, пощадени от пожара, тъй като от тяхната само пепел остаяше.
Между това, Русе все остаяше в турска власт, окръжен от корпуса на царевича. Княз Черкаски назначи Стремски като преводчик при полка на генерала А., който действуваше срещу Али паша при Черни Лом. При една среща около Тръстеник на един малък руски отряд с турския табор, Стремски привлече симпатията на генерала чрез своето присъствие на духа в най-критическата минута и чрез полезното мнение, което изказа по нуждата на една военна мярка, която спаси положението. В надвечерието на Санстефанский мир Русе биде изпразнен от турците и царевичевия корпус доби друго назначение. Дондуков, който наследи Черкаски, поминал се в Сан Стефано, назначи Стремски като преводчик при търновския губернатор. Но Лукиянов скоро склони Стремски да мине по съдебната част, като ценеше неговото развитие и ум, и го прати председател на Никополския окръжен съд, дето Стремски трябваше да захване от азбуката на съдебната наука - съвсем чужда нему. След няколко месеца един непредвиден случай го накара изново да се премести, по администрацията в Русе. Мина по обиколката си, през Никопол, новоназначений русенски губернатор, генерал А., завзел мястото на предшественика си, генерала Золотарева. Генерал А. случайно срещна там Стремски и дойде във възторг - от случая да има при себе си Стремски, чийто ум, характер и енергия познаваше. Прочее, Стремски отиде в Русе. Но видните служби в губернаторската канцелария бяха заняти и губернаторът назначи Стремски извънреден чиновник на особни поръчения при себе си.
Подир тая безкрайна одисея, която го води и тласкa по разни посоки, от бреговете на Босфора до дунавските, Стремски седем месеца пребъдваше в Русе. Но от всичките градове Русе остана най-паметен за него, защото в него Стремски изпита най-силните вълнения.
Той се влюби.
Запознат едвам преди четири месеца със семейството на Иваница Филович, виден русенец, Стремски се увлече от дъщеря му Драга и я обикна с всичката сила на своята богата, младежка душа. Драга му отговори с взаимност. Срещите на двамата влюбени, улеснявани от открития и дружествен живот на тукашното общество, заставаха чести. У дома им, дето на Стремски се радваха, на разходки, по градини, вечеринки - вред те се намираха, за да разменят сладки погледи и неми, щастливи въздишки, а без свидетели - и къси свенливи целувки. Стремски пръв път любеше в живота си и любеше, както любят в такъв случай: силно, горещо, лудо. Той се чувствуваше безконечно щастлив. Перспективата на тихо и светло домашно щастие се усмихваше вече на душата му, любовта озаряваше с розови лучи бъдещето му, което се пълнеше цяло от милия образ на Драга...“
След Освобождението, съгласно Берлинския договор (1 юни-юли 1878 година), жп линията Русе-Варна трябва да се прехвърли на Българското княжество. Само един месец след съставянето на първото българско правителство начело с Тодор Бурмов (5 юли-24 ноември 1879 година), барон Хирш настойчиво изисква това да стане. Започват дълги и мъчителни преговори между младото княжество и компанията. Линията е оценена на 18 575 000 златни лева. Прехвърлянето става със закон от 24 юли 1886 година. Министър-председателят Петко Каравелов (десето правителство на България, 30 юни 1884-9 август 1886) е обвинен от политическите си противници, че е подкупен. Широко се коментира фактът, че същата година държавните приходи на княжеството са едва 42 милиона златни лева. За да изплати линията, България сключва с Англия на 5 октомври 1889 година своя първи държавен заем в размер на 46 777 500 франка, при 6 процента годишна лихва и срок на погасяване 33 години. Зли езици твърдят, че това става под личното давление на министър-председателя Стефан Стамболов (петнадесето правителство на България, 20 август 1887-19 май 1894), който притежавал акции от жп линията. Предаването на линията се извършва на 10 август 1888 година. Българските държавни железници получават 9 пътнически (от №142 до №150) и четири товарни локомотива (от №243 до №246), 32 пътнически и 523 товарни вагона.
Разузнавателен доклад за крепостта Русчук в навечерието на 3 март 1878 година
Голям интерес предизвиква едно описание на русенската крепост от времето на последната Руско-турска война 1877-1878 година, което е направено от руското разузнаване и в него се казва: „Със своето разположение на десния бряг на Дунав, крепостта Русчук има особенно важно значение. Господствайки над течението на Дунава, тази крепост би могла да обстрелва речния воден път и да заключва пътищата към Варна, Шумен и Търново, от които първият е железопътен, а вторите два - шосейни... Между Разградското шосе и река Лом възвишенията имат най-голяма височина (519 фута и 537 фута над морското равнище), така че върхът на който е построено укреплението Левент табия, командува града, Дунава и цялата околия“.
Във въпросното описание всички външни укрепления на Русчук на двете тепета Сан и Левент са „разделени на три групи:
1. Укрепления, прикриващи Русчук от страна на Силистра;
2. Укрепления, прикриващи Русчук от югоизток и юг;
3. Укрепления, прикриващи Русчук от Ддалеч издаващ се нос между Лом и Дунав“.
Под номер 4 във втората група от три на брой, номерирани в описанието на руското разузнаване с номера 4, 5 и 6 укрепления попада загадъчната, съхранена и до днес Йълдъз табия. Към нея вече имало изграден и „обширен редут с полеви профил. Този редут командвал града и макар по-слаб от Левент табия, обстрелвал изхода за Разградското шосе от града и фланкирал укрепленията от източната страна“.