С пословицата вижда сламката в окото на другите, а не вижда гредата в своето нашият народ характеризира човек, който критикува чуждите недъзи, макар че сам има много по-големи недостатъци. Изразът води началото си от Планинската проповед на Господ Иисус Христос: „3. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? 4. Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда! 5. Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си“ (Мат. 7: 3 – 5; вж. и Лук. 6: 41 – 42).
Смисълът на това поучение е следният. Ако някой човек забележи, че друг има известен недостатък, може да се опита да поправи този недостатък. Поправянето обаче трябва да е направено с любов към съгрешилия и в никакъв случай не бива да се превръща в критикарство. При това оня, който осъжда греховете на другите, е длъжен да помисли дали сам няма още по-големи прегрешения. Явно е, че с това поучение Господ Иисус Христос ни предпазва от поведението на онези хора, които критикуват другите, а не се стараят сами да поправят себе си. Необходимо е прочее първо да отстраним нашите собствени недостатъци, а след това бихме могли да се опитаме да помогнем на заобикалящите ни.
Пословицата виждам сламката в окото на другите, а не виждам гредата в своето се употребява и в други езици, например в руски (видеть сучок в чужом глазу, а в своëм бревна не замечать), немски (den Splitter im Auge des Nächsten, aber nicht den Balken in eigenem Auge sehen), холандски (nen ziet de splinter in een anders oog, maar niet de balk in zijn eigen), френски (voir la paille dans ľoeil de son voisin et ne pas voir la poutre dans le sien), португалски (ver o argueiro no olho alheio e não ver a trancа no seu), испански (ver la paja en el ojo ajeno y no ver la viga en el suyo) и италиански (vedere il fuscello nelľ occhio altrui ma non la trave nel proprio). В някои езици се използват и съкратени варианти на израза; вж. напр. рус. сучок в глазу замечать „забелязвам сламката в окото“, англ. bean in oneʼs (own) eye „греда в своето око“ (т.е. собствен недостатък) и англ. a mote in oneʼs (или the) eye „сламка (букв. прашинка – в с.м. – И. Б.) в чуждото око“ (т.е. чужд недостатък).
ЗА ИЗРАЗА „КОРЕН НА ЗЛОТО“
Изразът корен на злото означава основата, първоизточника на нещо зло. Той води началото си от библейската „Книга на Иова“ (вж. „Като че коренът на злото е в мене намерен“ в Иов. 19: 28), където е изречен от праведния Иов. В еврейския език думата корен понякога се употребява като метафора за източник на нещо или за произхода на някого (вж. напр. Второзак. 29: 18; Ис. 11: 1, 10; 14: 29).
В „Книгата на Иова“ се разказва за тежките изпитания, през които преминава великият праведник Иов. Първоначално той е много богат човек, но по-късно изгубва цялото си богатство, а също така и децата си. Тези злини се случват на Иов, защото Бог допуска Сатаната да изпита душевната сила и добродетелите на великия праведник. Макар че Иов е лишен от всичко и дори е поразен от проказа, той не роптае и със смирение понася изпитанията, които Бог му налага. Така дяволът е посрамен. Заради своето смирение и търпение по-късно Иов получава от Бога двойно повече богатство от онова, което е имал преди това. Раждат му се и десет деца. Самият Иов умира в дълбока старост.
От същия разказ водят началото си и изразите многострадален Иов, т.е. човек, изпитващ множество бедствия, и беден като Иов, означаващ много беден човек.
От пролога на библейската „Книга на Иова“ великият немски поет Гьоте заимства някои идеи, които представя в пролога на своята трагедия „Фауст“.
Изразът корен на злото се използва и в други езици, например в руски (корень зла), полски (źródło или korzeń zła), словашки (koreň zla), немски (die Wurzel des Übels), английски (the root of the evil), датски (ondets rod), норвежки (roten til alt ondt), френски (la racine du mal), португалски (a raiz do mal), италиански (la radice del male) и новогръцки (ἡ ρίζα τοῦ κακοῦ). Изразите многострадален Иов и беден като Иов също се употребяват в други езици, например в руски (Иов многострадальный и беден, как Иов).
Иво БРАТАНОВ