По-ниският брой на молбите за обезщетения при безработица е позитивен сигнал за американската заетост, но носи негативна конотация по отношение на борбата срещу инфлацията, провеждана от Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, което цели да разхлаби пазара на труда и да укроти ръста на цените.
Подадените молби за помощи при безработица в САЩ са намалели с 2000 през седмицата, приключваща на 25 февруари, спрямо предходната седмица, до 190 000. Това е било седма поредна седмица, в която исковете са били под нивото от 200 000.
Средният четириседмичен брой на молбите за помощи за безработица, който е по-стабилен показател, се е повишил с 1750 до 193 000.
Молбите за помощи при безработица обикновено отразяват броя на съкращенията в САЩ.
В началото на февруари УФР вдигна основните си лихви с 25 базисни пункта (0,25 процентни пункта), което бе осмо повишение за по-малко от година. Референтният лихвен процент сега е в диапазона от 4,5-4,75 на сто, което е най-високото ниво за последните 15 години. Изглежда централният банкер Джером Пауъл предвижда две нови повишения на лихвите с по още 25 базисни пункта.
С оглед на най-новите икономически данни, сега някои икономисти очакват, че УФР ще повиши референтната си лихва с 50 базисни пункта (0,5 процентни пункта) в края на следващата си среща, на 22 март.
Повишаването на лихвените проценти обаче не постигна много по отношение на устойчивия пазар на труда в САЩ, който оказва възходящ натиск върху заплатите, а оттам - и върху цени.
През март правителствени данни показаха, че американските работодатели са добавили нови 517 000 работни места през януари, а нивото на безработица е спаднало до 3,4 на сто - най-ниското от 1969 г.
Около 1,66 милиона американци са получавали помощи за безработица през седмицата, приключила на 18 февруари, което представлява намаление с 5000 спрямо седмица по-рано.