Дискриминацията по политическа принадлежност най-често се среща в заетостта, като причина за достъп до работно място, израстване в професията и загуба на работна позиция. „Проблемно се оказва, че чувството за несправедливост е еднакво застъпено сред всички етнически групи – македонската, албанската и ромската етническа общност, което говори за наличието на конкуренция и вътре в самите етнически общности. Налице е разслоение както по партийна, така и по етническа принадлежност, при което политическите партии успяват да осигурят работа само на своите поддръжници както в етническия македонски, така и в етнически албанския блок. Това означава, че администрацията се смята за политически терен, а политиката е един от най-бързите и най-добрите начини за намиране на работа в нашето общество и осигуряване на социален статус”, коментира Малеска-Сахмарошка.
Комисията за превенция и защита от дискриминация работи в момента по 248 жалби, като броят им в сравнение с миналата година се е увеличил три пъти, посочи председателят на Комисията Исмаил Камбери.
„През 2022 г. работихме по 255 случая и за разлика от проучването на Центъра за управление на промените, според което гражданите са убедени, че най-честата форма на дискриминация е по политически убеждения, социален статус и национална или етническа принадлежност, анализът на нашите статистически данни показва, че най-честите дискриминационни признаци за 2022 г. са национална и етническа принадлежност, лични характеристики и социално положение", каза Весна Бендевска от антидискриминационната комисия.
Според нея има вероятност зад това да се крият политически убеждения, тъй като гражданите, които подават жалби, в повечето случаи не искат да признаят, че се чувстват дискриминирани по политически убеждения.
По думите й 47 процента от постъпилите в антидискриминационната комисия жалби през тази година са свързани със смущаващи изказвания на национална и етническа основа, популяризирани най-често в социалните мрежи, а най-честите вносители са сдружения на граждани.
"Проучването на Центъра за управление на промените и Комисията за превенция и защита от дискриминация показва, че е необходима значителна ангажираност на всички компетентни страни в обществото за подобряване на ситуацията. Според изследването най-честите основания за дискриминация са политическа и етническа принадлежност, особено в областта на заетостта, здравеопазването и административните услуги. Особено притеснителен трябва да бъде фактът, че над две трети от анкетираните не биха подали жалба до държавна институция в случай на дискриминация, преди всичко и най-вече поради недоверие в системата. Над 80 процента от анкетираните смятат, че институциите не третират еднакво всички граждани. В същото време най-бедните, хората с увреждания и членовете на ромската общност, са сред най-дискриминираните сред нашите съграждани", посочи в обръщението си към конференцията президентът на Северна Македония Стево Пендаровски, според когото институциите, особено съдебните органи, трябва да се включат активно, "за да бъде постигната справедливост".
Пендаровски призова и бизнеса и гражданските организации и активисти да бъдат още по-активни.