Основното внимание в новата директива е насочено върху социалното партньорство, като целта е обхватът на колективното договаряне да достигне 80 на сто от работещите.
Германският евродепутат наблегна на факта, че това не е препоръка и са необходими конкретни политически действия за изготвяне на национални планове за постигане на тази цел. Ако това не стане, страните членки ще трябва да обяснят какви са причините, довели до неизпълнението им, подчерта той.
Денис Радке даде за пример Германия, където обхватът е 50 на сто и ще са необходими значителни усилия, за да се увеличи този дял. В сърцевината на директивата е заложено активното участие на социалните партньори и гарантирането на правата на работниците. Това обаче няма да накърни националните традиции, каквито бяха опасенията например за структурата на социалния модел в скандинавските страни, увери той
Целта на новата директива е гарантиране на адекватна минимална работна заплата, подчерта Радке.
"Трябва да постигнем достоен стандарт и да се намали социалното неравенство, като печеливши ще са работещите", заяви евродепутатката Ахнес Йонхериус (Социалисти и Демократи - СиД). Според нея тази директива не е закъсняла и е крайно необходима в настоящия момент, когато цените на хранителните стоки и горивата се повишават и хората "едва свързват двата края". По думите й увеличаването на минималната работна заплата е още един начин за подобряване на стандарта на живот на хората и ограничаване на бедността.
Ахнес Йонхериус не пропусна да отбележи, че 26 милиона души в Европа живеят бедност.
Нидерландската депутатка каза, че трябва да се отчита и покупателната способност на европейското население и даде за пример кошницата от стоки и услуги, които домакинствата мога да си позволят. При оценката на минималната работна заплата във всяка страна правителствата и социалните партньори трябва да отчитат дали тя е адекватна и хората могат да си позволят въпросната кошница.
На въпрос дали минималната заплата в България, която е 50 на сто от средната брутна заплата и е най-ниската в ЕС, може да се сравни с препоръките на парламента и как това ще отрази на стандарта на живот на българските граждани, Денис Радке отговори, че не може да се твърди, че тези 50 на сто ще гарантират подобряване на жизнения стандарт, тъй като е важно и какъв е средният доход в съответната страна. Това е само един параметър и ЕС се стреми към по-висока средна работна заплата не само в България, каза той. Според него не трябва да има голяма разлика между минималната и средната работна заплата.
"Става дума за директива за равнопоставеност - ако средната заплата е ниска, то и минималната ще е ниска", коментира Ахнес Йонхериус. В България трябва да се укрепи ролята на профсъюзите и да се увеличат колективните трудови споразумения, препоръча тя.
По повод опасенията, че увеличаването на минималната работна заплата може да доведе до разрастване на сивата икономика, като се прибегне към по-кратък работен ден, за да се избегне увеличение на минималната работна заплата, Денис Радке заяви, че сивата икономика винаги е съпътствала политическия дебат. Черният пазар е престъпление и не е редно борбата с него да е свързана с ограничаване на минималната работна заплата, подчерта той.
Според Ахнес Йонхериус водеща роля тук трябва да имат инспекторатите по труда, които да налагат санкции при необходимост. Тя даде за пример българските работници, наети в селскостопанския и месопреработвателния сектори в Нидерландия, на които се плаща по-малко. В този случай е необходимо да се намесят, както инспекторатът в самата Нидерландия, така и българският. Дружество, което не може да изплаща нормални заплати, няма икономически валидна причина да съществува, заяви тя.
Срокът, в който страните членки трябва да изготвят планове за транспониране на европейската минимална работна заплата в местното законодателство, е две години, разясни Денис Радке. Ако той не бъде спазен, ще се прилага стандартният механизъм, когато страните членки не прилагат правото на ЕС с всичките стандартни последици, уточни той.
С оглед на кризата с покупателната способност Ахнес Йонхериус прикани страните да не изчакват края на 2-годишния срок, а да започнат промените отсега. Тя посочи Испания и Румъния като добър пример в тази насока, тъй като те вече са започнали с подготовката на съответните планове.
Денис Радке посочи, че приема за неоснователни твърденията на някои работодателски организации в България, че налагането на минимална работна заплата от 50 на сто от средната работна заплата е нарушение на правото на ЕС.
От своя страна Ахнес Йонхериус подчерта, че Брюксел не може да наложи дали минималната работна заплата в България да е 60 на сто от брутната медианна заплата или 50 на сто от брутната средна заплата. Важното е тя да е адекватно ориентирана спрямо референтните стойности във всяка страна, каза тя.
Според нидерландската депутатка социалната конвергенция, която върви във възходяща тенденция, помага на икономиката да расте, въпреки че икономическият растеж не винаги е гарант за увеличаване на покупателната способност на населението. Важното е хората да могат да плащат сметките си с минимална работна заплата.
"Това, което сме възприели, е правилният начин, няма как обаче след две години всички да сме на еднакво равнище", заяви Денис Радке. Важни са и други мерки като пакета за мобилност, на пример по-добрите условия на труд на шофьорите на товарни автомобили.
"Павирали сме пътя към рая и вървим в посока на уеднаквяване", подчерта Ахнес Йонхериус.
Тя заяви, че един от начините да се постигне по-голям обхват на колективното договаряне, е сключването на отделни колективни договори в големи сектори. Ако например в банковия сектор има колективен трудов договор в определена банка, то той би могъл да се приложи и в целия сектор.
По повод на България тя подчерта, че има належаща нужда от сключването на повече колективни трудови договори. По думите й трябва и да се настоява за по-високи възнаграждения и минималната работна заплата да се вдигне като процент от средната.
Според евродепутатите с оглед на галопиращата инфлация именно сега е времето за промени и нито България, нито Унгария, нито която и да е друга страна трябва да чакат последния момент за изготвяне на националните планове.