Инвестиционният проект за консервация и реставрация на катедрален храм е дело на арх. Стела Дулева. Изработването му, което включва актуално заснемане на храма, проучване, документиране, обследване и проектиране, е отнело две години, каза за БТА арх. Дулева, която е водещ проектант и автор на проекта.
През октомври тази година ще се навършат 97 години от освещаването на видинския храм „Св. вмчк Димитър Солунски”. Втора по големина и великолепие в България след патриаршеския храм-паметник „Свети Александър Невски“ в София, видинската катедрала е паметник на културата от национално значение. Осветена е тържествено на 3 октомври 1926 г., тържествата продължават и на 4 октомври. Храмът е посветен на Св. Димитър, който от векове е бил и си остава покровител на Видин и епархията.
По повод освещаването на храма преди близо век Църковното настоятелство издава „Кратка история на Видинската катедрала „Св. вмчк Димитър”, картички на храма, специално отпечатани в Мюнхен, в най-модерната за времето си печатница. В чест на освещаването на църквата в „Църковен вестник“, бр. 33 от 2 октомври 1926 г. излиза статията „Из историята на новата съборна църква „Св. Димитър“ във Видин“ с автор полк. Дабко Уста – Генчов (1867-1935), син на самоукия архитект Уста Генчо Кънев. В същия брой „ Църковен вестник”, по повод предстоящото освещаване на храма, е публикувана и статията на Димитър Цухлев „Едно бележито църковно-народно тържество в гр. Видин“. Статиите са историческа памет, а документите и снимките се съхраняват в библиотеката на Видинската митрополия и са безценен извор на информация за случилото се преди 97 г., разказа протосингелът на митрополията архимандрит Антим.
Строежът на храма е продължил първо 11 години от 1889 до 1900 г. , когато в него, макар и недовършен, започват служби. Поради липса на средства и заради избухването на Първата световна война строителството се проточва в годините и храмът е напълно завършен и изографисан през 1926 г., разказва Цухлев. С помощи на населението, на родолюбиви, щедри дарители–занаятчии и местния еснаф строежът и изографисването на храма стават факт и той е тържествено светен на 3 октомври 1926 г. Строителният план на храма е изработен от първомайстор Генчо Кънев от Трявна и е преработен частично от архитект Бахнани. Филип Ив. Филипов, художник – резбар от София, изработва ново темпло - тънка художествена резба с архиерейски трон и амвон от липово дърво в изящни рисунки. Художникът иконописец Господин Желязков печели конкурса за изработка на иконната и стенната живопис в храма.
Храмът заема 1500 кв. м. застроена площ, основите са заздравени с пилони и бетон. Зидарията е каменна. Цялата облицовка е от дялан камък, а трите главни врати - от мрамор. Колоните вътре са от местен дялан камък, като при украсата им е имитиран мрамор. Катедралата има кръстокуполен план с 3 надлъжни и напречен кораб, върху които се изгражда богата многообемна композиция. Централният купол се носи от 4 свободно стоящи подпори и подчертава обемно-пространствения облик. Вътрешните пространства са внушителни. Височината на централния купол е 33 метра. Постигнат е богат и пищен образ. Храмът има четири величествени купола. Главното централно кубе е високо 40 м, а другите - от 30 до 35 м. Храмът има три престола : среден –в чест на Св. Димитрий, северен – в чест на Св.вмкч Иван Рилски и южен – в чест на Св.вмкч Георги Победоносец. Сред най-ценните икони в храма и до днес е чудотворната икона на Св. Богородица, облечена в сребърна ризница, дарена през 1833 г., иконите на Св. Йоан Кръстител, Св. Константин и Елена, Св. Троица и др. Сред уникалните неща в храма е църковният часовник. Сто двадесет и три години часовникът на катедралния храм във Видин отмерва времето. Изработен е от мюнхенската фирма "Манхард" през 1900 година. Отдавна фирмата е фалирала и не съществува, но катедралният часовник във Видин работи. Камбаните на църковния часовник са прозвучали за пръв път на 21 август 1900-та година. Оттогава механизмът работи безупречно, изразходвал е по-малко от една трета от капацитета си и може да работи още 400 години, категорични са специалистите. В катедралния храм „Св. вмчк Димитър Солунски” във Видин, има уникален стенопис - библейска сцена, на която е изобразен Свети Йоан Рилски, а в образите на войниците, носещи му дарове, са изрисувани исторически личности – Васил Левски, Георги Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Георги Бенковски и Тодор Александров. Катедралният храм в своето съществуване е бил любима катедра, в която са служили Първият български екзарх и видински митрополит Антим I. След него на катедрата сяда митрополит Кирил, който продължава делото по изграждане на храма. Да постави венеца на неговото завършване и освещаване се пада на митрополит Неофит. Следващи видински митрополити са Негово високо преосвещенство (НВП) Филарет и НВП Дометиан. Днес на престола на видинската катедра е митрополит Даниил, който прави всичко, за да върне блясъка и великолепието на катедралния храм „Св. вмчк Димитър Солунски”.