На заседание на 26 януари тази година Столичният общински съвет (СОС) даде съгласие кметът на София да поиска разрешение от МОСВ за "безвъзмездно предоставяне за ползване и управление на обособен участък „Казичене“ от находище на минерални води Казичене-Равно поле“ – изключителна държавна собственост". Прехвърлянето ще позволи да се организира отоплението на детската градина и училището в с. Казичене с минерална вода.
Главният архитект на София Здравко Здравков и кметът на район „Панчарево“ Николай Гюров подготвиха доклада до СОС, който бе приет от Съвета и така бе получено разрешение кметът на София Йорданка Фандъкова да подаде писмено заявление до МОСВ, с което да иска безвъзмездно предоставяне за ползване и управление за срок от 25 години на минералното находище в Казичене. С решение от 17 февруари МОСВ дава разрешение за безвъзмездно управление и ползване на Столичната община на находището в срок до 01.01.2036 година.
Списъкът на находищата на минерални води – изключително държавна собственост, и обособени участъци от находищата по приложение № 2 от Закона за водите, които през 2023 г. могат да бъдат предоставени за безвъзмездно управление и ползване на съответните общини, е публикуван на интернет страницата на МОСВ.
Възможност за управление на ценен ресурс
От ведомството посочват, че с предоставянето на находищата на минерална вода – изключителна държавна собственост, се дава възможност на общините да управляват ресурса от минералната вода за лечение, балнеология, спа, спорт и други цели, съвместими с плана за развитие на общината, съобразно качествата и характеристиките на водата. От МОСВ добавят, че опазването на ресурса от минерална вода е пряко свързано с управлението, включително предоставяне за ползване в рамките на утвърдените ресурси, извършване на ремонтни дейности на съоръженията за минерална вода, определяне и изграждане на санитарно-охранителни зони.
От Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) към Столичната община отбелязват, че предоставянето на общината на минералното находище в Казичене е свързано с осъществяването на основната цел на Стратегията за използване и управление на потенциала от минерални води на територията на общината, а именно - „развитие на София като балнеоложки център на Европа чрез възраждане, утвърждаване и модерно продължение на античната хидротермална култура и традиция“. Стратегията, публикувана на сайта на НАГ, е приета от СОС през 2017 г. и е с хоризонт 2030 година.
От НАГ отбелязват още, че освен за детската градина и училището в Казичене, минералните води там, съгласно предвижданията на Стратегията, ще са основата за изграждането на извънградски балнеоложки център в подножието на Лозенската планина и за междуселищни рекреационни комплекси в района Казичене-Кривина.
За успешното използване на ресурсите от лековити води с висока минерализация и повишено съдържание на силиций в Казичене предстои от НАГ да извършат сериозен обем работа за обследване актуалното състояние на вододобивните съоръжения и възстановяване на експлоатацията на нестопанисваните повече от 30 години сондажи с дълбочини 630 м–680 м, извеждащи на повърхността най-топлите минерални води на територията на Столична община с температура 60°-80° С.
По-ефективното използване на минералните води в Панчарево е приоритет в моето управление, каза кметът на район „Панчарево“ Николай Гюров в публикация в социалната мрежа. Той информира, че след получаването на разрешение за безвъзмездно ползване и управление, ще се организира отоплението с минерална вода на детската градина и училището в с. Казичене. Гюров отбелязва още, че районната администрация организира срещи и разговори с различни експерти и заинтересовани страни в търсене на възможности минералната вода да достигне и до народното читалище "Виделина- 1908".
София - един от най-богатите градове в света на минерални води
Ваня Николова, Главен експерт "Минерални води" в НАГ каза за БТА, че Казичене - Равно поле е едно много голямо и перспективно находище, разделено на два участъка, тъй като се намира на територията на две общини. То не е използвано дълги години, съответно съоръженията към него не са поддържани. През 60-те години са правени проучвания във връзка със софийския въглищен басейн, при които на някои места излиза минерална вода. По-рано находищата са използвани основно за оранжерии заради високата температура на водата, информира Николова.
По думите ѝ навремето сондажите са били 8, но вече повечето не функционират, с изключение на два от тях, които предстои да бъдат пуснати, след като им се направят ремонти. Дебитите им обаче не са високи - единният сондаж е с дебит 0,6 – 0,7 л. за секунда, другият – с около 2 литра за секунда. За сравнение сондажите в центъра на София са с дебит 6 литра за секунда, каза Ваня Николова. „Това са най-топлите води в околностите на София“, подчерта тя и допълни, че Столичната община полага огромни усилия за възстановяване на минералните находища на нейна територия. „Започваме от нулата, тъй като те десетилетия наред не са използвани. Не можете да ги сравнявате с тази на курортните градове като Хисаря и Велинград, защото там никога не е прекъснато използването на сондажите, които дават водата“, коментира Николова. Тя информира, че на столицата са били предадени сондажи, които не са работили близо 40 години. Много трудно възстановихме някои от тях, а други все още са запушени, допълни експертът.
Инициативата на Столичната община "Визия за София", чиято цел е споделена и дългосрочна стратегия за развитието на столицата и крайградските територии до 2050 г., е събрала информация за 31 обособени находища с общо 75 водоизточника на минерални води (каптирани извори и сондажи). Това прави София една от най-богатите общини в света по богатство на минерални води. Те се изливат на повърхността във вид на естествени термални извори – Банкя, Княжево, Горна баня, Овча купел, София – център, Панчарево и Железница. В многобройни сондажи са разкрити находищата на напорни субтермални, термални и горещи води. Над 20 сондажа се самоизливат в Софийската котловина.
Днес обаче едва 15 – 20% от общите ресурси на минералните води (само в 10 находища) се използват за свободно водоналиване от гражданите и гостите на града (Банкя, Горна баня, Княжево и др.) или балнеолечение (Овча купел, Железница, Панчарево). Останалите 21 находища не се използват и минералната вода изтича неоползотворена. В сравнение с ползването на минералните води преди 25 години днес употребата им е намаляла с повече от 50%. Почти всички минерални бани са затворени, напълно е преустановено и ползването на термални води за отопление на оранжерии и други обекти, посочват от "Визия за София".
Напредък в това отношение бе постигнат с откриването през септември минала година на минералната баня в Банкя, чийто ремонт и реставрация продължиха три години и струваха 8 млн. лева. Басейнът в термалната зона е с постоянно опресняваща се минерална вода с температура 36.5-37 градуса. Профилактиката с вода от извор "Бански каптаж" оказва благоприятно въздействие при дегенеративни и възпалителни (в ремисия) заболявания на опорно-двигателния апарат, ставни заболявания – артрозоартрити, спондилартрити, коксартрози, ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилартрит и др.
В съответствие със стратегията на Столичната община за използване на минералните води през 2021 г. беше открит водоналивен кът за граждани от находището "Баталова воденица" на ул. "Българска морава" 4 до аквапарк "Възраждане". Водата с температура 44 градуса е полезна при стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни, бъбречно урологични и метаболитни заболявания.