Имаме патриарх! Неговото име е... Той е... Така точно преди 10 години говорителят на Светия Синод митрополит наелектризира очакването на България да разбере кой е новият пастир на Българската православна църква, преди да го произнесе - Негово Светейшество Неофит, патриарх български.
Датата е 24 февруари 2013 година.
До избора на Русенския митрополит за наследник на трона на починалия патриарх Максим се стига след две гласувания. Съборът в залата на БАН е открит от наместник-председателя митрополит Кирил. Присъстват 138 делегати от общо 142-ма. Гласуването започва в 9.15 часа. Преброяването в 11 часа показва, че митрополит Неофит е събрал 72 гласа, митрополит Гавриил - 43, а отсъстващият заради бронхопневмония митрополит Галактион - 22. Така на първи тур никой от кандидатите не печели две трети от всички гласове. Налага се да се проведе втори тур, което отлага церемонията по интронизацията с повече от два часа и половина. След него митрополит Неофит побеждава с 90 срещу 47 гласа митрополит Гавриил.
Предлагаме ви интервю с патриарх Неофит на Горан Благоев, излъчено в предаването на БНТ „Вяра и общество“ на 17 октомври 2015 година - два дни след 70-ата годишнина на партиарха. Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.
- Обикновено сме свикнали един патриарх да го свързваме с много блясък и много слава. Смирението достойнство ли е на един патриарх?
- Никак не пречи смирението да бъде проявата, изявата на един патриарх, който трябва да бъде пример за смирение, за крепка вяра и за преданост към своето паство. Както патриархът е монах, така той се украсява с послушанието към своята църква и към словото Божие.
- Как започва Вашият път във вярата, Ваше Светейшество?
- Имахме за щастие скромни, но добри родители, които мен и моя брат въведоха в храма. Трудна беше тази среда, в която трябваше не да демонстрираме, но да покажем своята вяра.
Имаше и подигравки, имаше и забележки, но старанието на нашите родители ни даваше добра възможност да живеем в обкръжение църковно
да намираме постепенно високите идеали на християнското служение. Майка ни, всяка година в началото и в края на учебната година, ни водеше в храма „Св. Св. Кирил и Методий“ /на пазара/, да изпросим помощ от светите братя Кирил и Методий за настъпващата учебна година, а след това накрая - да благодарим на нашите просветители за помощта за успешно преминалата учебна година. Нейното настроение като домакиня се подклаждаше винаги от църковната песен. Даже и вечер, след трудния ден, тя ни подканяше да си лягаме, за да изпеем „Свети Боже“ и „Богородице дево“ и тогава да заспим. Живеехме скромно, в една стая, пет души, но църковният дух никога не ни е изоставял.
- А как решихте да се замонашите?
- Вие знаете, че
това е важен момент от живота и не може да се приеме лекомислено и набързо
Когато завърших вече Духовната академия, специализацията в Московската духовна академия, 2 години, в областта на църковната музика, тези две години там бях поставен заедно с нашия Митрополит Американски и Австралийски - Йосиф, тогава йеромонах. Самата атмосфера в Духовната академия, която се намира в Свето-Троицката Сергиева лавра, в манастир, службите, молитвените бдения, проповедническото усърдие, ме насочиха към този избор на монашеството, като бях вдъхновен от всичко това, което през тези две години съм чул и видял.
- Вашият приятел - Дядо Йосиф, Ви оказа също голямо влияние?
- Да, той специализираше „Пастирско богословие“, а пък аз - „Църковна музика“, и се яви тогава подчертано това желание у мен, да бъда и аз в духовен сан и заедно да служим Богу. На 3 август 1975 г. в Троянската света обител се извърши пострижението за монах от Негово Светейшество, тогавашният Български патриарх - Максим. И по-нататък
всички духовни степени съм получил от неговата десница
и затова неговото наставление, грижовност и строгост останаха завинаги в моите спомени и скромни молитви.
- Не беше ли по-лесно да се избере другият път - ако щете, на светско служение в църквата?
- Все пак - въпрос на избор. Викарият на София се обърна към майка ми при една среща в храма, че музиканти по-лесно могат да се създадат, отколкото монаси.
- Каква беше атмосферата в Духовната академия по това време?
- Имаше случаи, когато някои студенти трябваше да напуснат, подканени от ръководството на академията, по внушение на службите.
- Колко силна беше пресата на атеистичния режим и най-вече на ДС върху хората в църквата?
- Аз се стараех да не откликвам на такива покани за сътрудничество. Сега, когато се отвориха т.н. досиета, който се е интересувал какво е записано там - имаше възможност да се запознае с него. Но тези моменти са ми били винаги много неприятни и съм се стараел колкото може повече да ги отстранявам от своя живот и от своите служебни задължения.
Този период не трябва да бъде основа за противопоставяне и осъждане
- Какъв отпечатък обаче остави, Ваше Светейшество, този период върху църквата в България?
- По-скоро бихме го нарекли „урок“, че при такива обстоятелства колко се уврежда църковният живот и църковните отношения, ако щете и църковно-държавните отношения.
- Хорът „Йоан Кукузел“ - как Ви хрумна да го създадете?
- Голямо постижение за нас - някои богослови, беше създаването на Камерния ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласни“, в който бях привлечен като съосновател. Имаше едни артисти, които рецитираха текстове от старобългарската литература. И там - в Театър 199, заглавието на тези представления се казваше „Старобългарски страници“.
И поканиха богослови от Духовната академия, старобългарските страници да бъдат украсени със старобългарска музика
И така, съставът се сформира и започна да изнася концерти и самостоятелно. Това беше една проповед с музика, защото залите, в които изнасяхме нашите концерти, бяха пълни. Обикновено давахме концерти и спектакли в Театър 199, на малката сцена. Но имаше и критични бележки за това, може ли такава музика да се популяризира от концертния подиум. Известно време ни беше забранено да изнасяме концерти с духовна музика, докато постепенно всичко се подреди както трябва и ансамбълът изнасяше концерти и в България, и в чужбина безпрепятствено.
- Казвате - имаше спор може ли такава музика да се изнася на сцена. И сега продължава да го има този спор - трябва ли църковните песнопения да се изнасят на концерт, тъй като те са само молитва?
- Добре е
такива песнопения, които са свързани с важни моменти от светата литургия като тайнство, да не се слушат седнали
- така внушаваме на диригентите, които подготвят концерти с духовна музика. Просто тези моменти от светата литургия - тайноизвършителните формули, да не се включват в концертна зала.
- Ваше Светейшество, а в храма редно ли е да се изнася концерт?
- По изключение, с православно-църковна музика.
- Когато се подготвяха изборите за патриарх, Дядо Йосиф - Митрополит Йосиф, вашият приятел, каза нещо много интересно: „На новия патриарх няма да му е лесно с този Свети Синод“.
- Просто познава обстановката. Сигурно не е лесно.
- В много смутно за държавата време поехте патерицата на светителите на Българската православна църква. Какво си мислехте, докато отивахте към катедралния храм за Вашата интронизация?
- Беше ясно, че предстоят трудни дни.
Желанието ни е било, колкото е възможно, да бъдем в помощ и сътрудничество с тези, които ръководят съдбините на народа
Дано Бог ни дава сили да укрепваме мира и да се възцари един мирен живот за хората. „Спаси, Господи, и сохрани всех любящих Име Твое“.
- Това ли е Вашата молитва най-често?
- Тя е най-кратка и написана на светия кръст, нагръдния кръст. Вслушвайки се в този глас, в тази молитва, вярвам, че ще успеем да достигнем мира, за който жадуваме така силно.
- Обикновено казват, Ваше Светейшество, че кръстът на патриаршеското служение не е лек. Колко тежък е този кръст наистина?
- Сигурно, колкото можем да го носим. Защото Господ ни дава тежести, изпитания и трудности - колкото можем да понесем.
- Какво означава за един духовник, особено за един патриарх, да бъде добрият пастир?
- Следването на Христа, с две думи. Полагане душата за своите приятели и за поверените му души. Добрият пастир не търси своето, а е готов да се жертва за своите ближни.
Грижата за ближните е своего рода жертва
Да има постоянна мисъл, молитва и загриженост за тези, които са в нужда и в беда.
- През 2014 година направихте едно много неочаквано изявление за патриарх и в частност - за български патриарх: „Не ми изпращайте подаръци за рождения ден, помагайте на бедните!“...
- Няма нищо неестествено. Празникът изисква подходящо празнуване, а също и грижа за тези, които изнемогват социално. Тях не ги радват славата и почестите на техните ръководители. Мисля, че скоро имаше и друг такъв случай - беше обявено за рожден ден да не купуват цветя, а да внесат сумата за съответните помощи. Мисля, че не е погрешно такова желание да бъде подкрепено. Казваше се за Сръбския патриарх Павле, че и неговото желание било на погребението му да няма цветя, а средствата за тях да се дадат на бедните и нуждаещите се.
- Дядо Добри* какъв образ е - този старец, който стои пред „Александър Невски“?
- И портрет са ми подарили от КНСБ - много хубав портрет на Дядо Добри. Ето един прекрасен пример за скромност и за дарителство. Хората му вярват и затова даряват. Когато хората виждат, че всичко се прави с добро намерение и честно, те са съответно и по-щедри.
- Хората сме така настроени, че искаме да видим примера на църквата за милосърдието и добротворството, а знам, че Вие не обичате да афиширате тези неща. Не смятате ли, че това погрешно ще се изтълкува от хората - нещо, което те не са видели, не знаят, че се е случило?
- Лявата ръка да не знае какво прави дясната - казва Спасителят
Мисля, че няма нищо обидно за всеки, който желае да дари и името му да остане неизвестно - много дарители постъпват така.
- Благотвори ли Българският патриарх? Помага ли на нуждаещите се?
- Скромно, когато се появи такъв случай, без много да се шуми. Намираме начин да зарадваме и да утешим нуждаещите се, колкото е възможно повече да отделяме от придобитото, когато то ни е излишно.
- А когато останете в уединение, Ваше Светейшество - за какво си мислите и за какво се молите?
- Малкото време за уединение един духовник обикновено посвещава на молитвени бдения и на четене на богословска литература. Молитва за предстоящия ден, който очаква нашите усилия и молба за допуснатите слабости в изминалия ден. И Бог да бъде милостив към всички нас. Да ни запази от беди и премеждия, от жестокостта на злонамерени хора. Да бъдем честити в своята вяра и добродетелност.
* Добре Димитров Добрев /1914-2018/, известен като Дядо Добри и наричан от някои Светецът от Байлово, е български дарител за реставриране и поддържане на много български християнски храмове. Считан е от мнозина за изключителен духовен пример в българското общество.
Дядо Добри е един от най-големите частни дарители на български православни храмове. Макар че живее изключително бедно, през живота си е дарил над 80 000 лева, събрани от лични средства и от средства, предоставени му от щедри хора.
През 2005 година дарява 10 000 лева за църквата „Св. Кирил и Методий“ в село Байлово.
През 2007 година дарява 25 000 лева за реставрация на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци.
През 2008 година дарява средства за ремонт на църквата в Калофер.
През 2009 година дарява 35 700 лева на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ - най-голямото дарение от частно лице в над 100-годишната история на храма.