„Фердинандеум” е противоотрова за хронично ниското самочувствие на българите и в този ред на мисли проф. Стоянович е противоотровителят на българската нация!“, казва журналистът Георги Милков.
Книгата засяга сфери на държавното развитие като армията, офицерския корпус, строителството и архитектурата, комуникациите, железопътния и морския транспорт, културата, образованието, науката, обществения живот, благотворителността и други.
"Фердинандеум" е един голям разказ за модернизацията на България от 1887 до 1912 г. Едни 25 години на мирно съществуване на България, като изключим социалните сътресения, разбира се. В тях България - от състояние на османска азиатска провинция, става европейска държава, споделят от библиотеката в Севлиево.
Това е следствие на един голям общонароден, особено елитарен напън към Европа, начело на който стои българският владетел - княз, впоследствие цар - Фердинанд I. На неговото участие в този голям подем е посветена тази книга. Тя е венецът на едни дългогодишни мои изследвания, които намериха публикации в отделни по-малки книги, но това сега е увенчаването на този труд", коментира проф. Стоянович.
Съорганизатори на събитието са Община Севлиево и Историческият музей в града.
Петър Стоянович е български историк, доктор на историческите науки, професор в Шуменския университет, журналист, политик, председател на „Царското историческо общество“ у нас. „Фердинандеум” е предшествана от книгата ”Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България“, която бе издадена през 2021 година.
Проф. Петър Стоянович е автор и на още няколко исторически изследвания: „Между Дунав и Нева. Княз Фердинанд I Български през погледа на австро-унгарската дипломация 1894–1899“; „Известният непознат. Иван Стоянович Аджелето 1862–1947“; „Междуцарствието, кризата и битката за българския трон (1886–1887). Солисти и статисти - от Батенберг до Кобург“.
Петър Стоянович е изкушен и от кулинарното майсторство и е автор готварски книги „Така би сготвила баба ти“; „Така би замезил дядо ти“; „Така би стъкмила леля ти”, „Кухнята на баба и проклетото й внуче“.