"Сред тези, които са напуснали големите градове, 38 процента са се пренесли в предградия, 30 процента са предпочели по-малки градове с между 100 000 и 500 000 жители. Само 9 процента са избрали градчета, а 5 процента - селски райони", уточнява Матиас Долс, заместник директор на Центъра за макроикономика и изследвания към института.
Запитани за плановете си за следващите 12 месеца, 10 процента от анкетираните жители на градовете отговарят, че планират важно преместване. Сред тях 40 процента възнамеряват да се преместят в по-малък град, а 22 процента - в предградия. Градчетата и селските райони са най-рядко посочвани като дестинация за нов дом (съответно от 8 и 12 процента от отговорилите).
"Противно на някои очаквания, пандемията от КОВИД-19 не е предизвикала масово преселение към провинцията. Резултатите от изследването ни сочат, че няма вероятност това да се случи и в бъдеще", отбелязва Долс.
Финансовите съображения играят все по-значима роля в решението за преместване. "Респондентите посочват нарасналите основни разходи за наеми, без да се включва отоплението, и за енергия като големи ценови стимули за решението им", допълва експертът.
Резултатите се основават на представително проучване сред 12 000 души, проведено през есента на 2022 година. То актуализира анкета от май 2021 г.
През май 2021 г. 12 процента от анкетираните тогава са възприемали жилищните разходи като голямо финансово бреме. Този процент е нараснал до 20 процента сред анкетирани през есента на миналата година. Сред хората, които планират да се преместят през следващите 12 месеца, 12 процента посочват финансовата тежест като най-важната причина за преместването си. Преди енергийната криза финансовите съображения бяха значително по-слаб фактор.