По думите й, днес е известно, че 80 процента от слепотата може да бъде избягната, но с комерсиализирането на медицината, това направление е неглижирано. „Аз от години водя борба за засилване на профилактичното начало“, казва тя.
„Акад. Пашев е бил визионер, много амбициозен и с много големи възможности. Бил е признат, ценен и сега, когато гледаме назад, оценяваме, че такова международно признание оттогава не е имало за друг наш учен в областта на офталмологията. Той е бил член на италианското, испанското, унгарското, бразилското и т.н. – общо 11 офталмологични дружества, където е бил активен“, коментира акад. Василева.
Тя разказва, че Константин Пашев произлиза от будно семейство от Сливен, а баща му е имал фонд за насърчаване на способни ученици, които е изпращал в чужбина за продължаване на образованието. Самият акад. Пашев е завършил образованието си първо в Истанбул, а след това в Монпелие. „Избира да се занимава с офталмология. Не е известно защо точно се е насочил към тази специалност, която се приема за малка, въпреки че е изключително важна за живота. Зрението е най-свидният дар от природата, всичко е свързано със зрението“, посочва Василева и допълва, че акад. Пашев е писал и работил още в посока социални грижи за слепите, училищната и общата хигиена и др.
„Има известни т.нар. „пашевизми“, като един от тях, който е интересен и абсолютно валиден, е: „Що е окото? Прозорец на мозъка“, разказва акад. Василева.
Акад. Пашев е владеел френски, английски, немски и руски език, но е бил привърженик на българските думи, посочва още тя. „Той, например, астигматизма го е наричал „пръчкогледство“, което е малко крайно, но все пак е интересно“, коментира акад. Василева.
ОСНОВОПОЛОЖНИК НА БЪЛГАРСКАТА ОФТАЛМОЛОГИЧНА НАУЧНА ШКОЛА
Акад. Константин Пашев (18 февруари (ст. ст.) 1873 г. - 10 януари 1961 г.) е роден в Сливен. През 1893 г. завършва Англо-американския колеж в Цариград. Висшето си образование завършва в Монпелие, Франция, през 1896 г. По-късно е специализирал офталмология в очните клиники в Париж (1898–1899), Берлин (1903–1904) и Лондон (1905–1906). През 1906 г. е асистент в клиниката на английския офталмолог Коатц в Лондонската кралска болница.
Константин Пашев е основоположник на българската офталмологична научна школа. През 1905 г. в София открива първия на Балканския полуостров Държавен институт за слепи. Той е сред основателите през 1917 г. на Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а в периода 1923-1924 г. е негов декан. През 1920 г. акад. Константин Пашев основа Университетската очна клиника в София, на която е директор до 1941 г. През 1921 г. той основава Дружеството на българските слепи (дн. Съюз на слепите в България), а през 1927 г. - Българското дружество по офталмология. През 1948 г. акад. Пашев основава Института за клинична и обществена медицина и хигиена при Българска академия на науките (БАН), който ръководи в продължение на една година. Редактор е на сп. „Офталмологичен преглед“ (1933-1934) и на сп. „Летописи на лекарския съюз в България“ (1920).
МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАНИЕ
Акад. Константин Пешев е дописен член на БАН (1936), почетен член на Академията за медицински науки в Палермо (1918), член-кореспондент е на Баварската академия на науките в Мюнхен (1938), както и почетен член на института „Бараке“ в Барселона (1945). Член-основател е на Международната академия за усъвършенстване на лекари в Будапеща (1938). Той е и почетен член на института "Бараке" в Барселона, Испания (1945).
През 1916 г. Константин Пашев описва за първи път заболяване, известно в чуждестранната литература като "конюнктивит на Пашов". Той е автор на над 457 научни публикации от всички области на офталмологията - върху трахомата, пролетния катар, туберкулозата, хиперплазиите и туморите на окото. Негов е и първият учебник по очни болести, издаден през 1925 г., както и първите по рода си монографии „Социална офталмология“ (1936) и „Синтетична офталмология“ (1942).
Акад. Константин Пашев е носител на редица български и международни награди и отличия. Той е Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител е на Международната награда на Лигата за борба с трахомата (1952), на орден "Народна република България" втора степен (ноември 1953), на орден "Народна република България" първа степен (май 1958).
/НП/АЯ/отдел „Справочна“/ ГН