Трупата, чиито членове са на възраст между 5 и 20 години, намери дом в цирк „Капитал“ в Будапеща, след като през март 2022 г. напуснаха цирковите си училища и живота си в градовете Харков и Киев.
Треньорката Светлана Момот, която е избягала от Харков, втория по големина град в Украйна, с първоначалната група от 12 свои ученици миналата година, наблюдаваше замислена как някои от младите циркови артисти се люлееха от окачени халки, висяха от воали въздушна коприна и репетираха акробатични номера в една от тренировъчните зали на цирка в Будапеща.
Момот разказа, че през изминалата година артистите е трябвало да се научат да живеят, готвят, чистят и учат заедно в тесни помещения. Но целта ѝ от самото начало е била да гарантира, че въпреки че са изтръгнати от домовете си, интензивното им ежедневно обучение няма да бъде прекъснато.
„Когато са заети, те нямат време да мислят за лошите неща. Това ги разсейва“, казва Момот и добавя: „Виждам, че живеем като едно семейство и като творчески екип. Мисля, че това не се е отразило на тренировките им и се опитвам да ги поддържам във формата, в която бяха в Украйна“.
След като Русия нахлу в Украйна, циркът в Будапеща и унгарското училище за акробати проявиха солидарност със украинските артисти, като им предложиха настаняване, храна и възможност да продължат обучението си, каза директорът на цирк „Капитал“ в Будапеща Петер Фекете.
„Трябва да осъзнаем, че всички хора имат нужда от цел в живота. Дори едно 8-годишно дете може да си зададе въпросите: „Защо съм жив, каква е моята цел в света?“, сподели Фекете.
„Ако осигурим възможност за обучение и ако поставим цели, които искаме да постигнат чрез възможности за изява, тогава в ежедневието си те няма да са съсредоточени само върху трудната ситуация, в която се намират, а артистичната изява може да запълни живота им до известна степен“, каза той.
Анна Лисицка, 14-годишна акробатка, споделя, че в началото е било трудно да се адаптира към живота в Унгария, след като е избягала от дома си в Харков. Но тя казва, че съсредоточаването върху тренировките ѝ е помогнало да улесни прехода.
„Отначало беше трудно, но после свикнахме малко и започнахме да ходим на тренировките си“, каза тя и добавя: „Създадохме си рутина и след това започнахме да учим в унгарското училище. Харесва ни тук“.
Сестрата близначка на Анна, Мария, каза, че в началото най-много ѝ е харесало в Унгария това, че „нямаше взривове“, но след това е създала приятелства, които улесняват пребиваването далеч от дома.
„Когато дойдохме в това училище, веднага се сприятелихме с унгарците и започнахме да общуваме с тях, така че имам положителни чувства за това“, каза Мария.
Макар че някои от изпълнителите планират в крайна сметка да се присъединят към членове на семействата си, които са се установили в страни като Германия и Словакия, почти всички те искат да се върнат в Украйна, когато войната приключи, казва Момот.
„Всички бяхме в една и съща ситуация, в която нямахме друга възможност, освен да оставим хората си в Украйна. Семействата ни са разбити“, каза тя.
Въпреки това, тъй като Русия се опитва да засили офанзивата си в Източна Украйна и да укрепи позициите си в други части на страната, остава неясно кога изпълнителите ще могат да се завърнат безопасно по домовете си. Дотогава бъдещето и въпросът къде е домът им остават във въздуха.
Украинската трупа наскоро се завърна от състезание в Монте Карло, каза Фекете, където двама от изпълнителите донесоха у дома златен и сребърен медал.
„Когато прегърнах едно от малките момичета на летището и казах, че се прибираме у дома, аз се поправих и казах: „Ами, у дома за мен“. Тя ме спря и каза: „Това е дом и за мен“, сподели директорът Фекете.