Проучването, публикувано в “Джърнъл ъв дъ роял съсайъти ъв медсин“, се фокусира върху пациенти, съобщаващи за екстремен задух, когнитивни нарушения и лошо качество на живот, свързано със здравето. В изследването са участвали 536 души с дълъг КОВИД-19. При първото диагностициране 13% от тях са били хоспитализирани. 32% от хората, участвали в проучването, са били здравни работници.
От 536 пациенти при 331 (62%) е установено органно увреждане шест месеца след първоначалната диагноза. Те са проследени шест месеца по-късно с 40-минутно мултиорганно ЯМР изследване, анализирано в Оксфорд.
Констатациите потвърждават, че 29% от пациентите с дълъг КОВИД са имали мултиорганни увреждания, с продължаващи симптоми и намалена функция на шест и дванадесет месеца. 59% от пациентите с дълъг КОВИД-19 са имали увреждане на един орган 12 месеца след първоначалната диагноза.
Професор Амитава Банерджи, учен от Института по здравна информатика на лондонския Юнивърсити колидж и част от научния екип, заяви: „Симптомите са често срещани на шест и дванадесет месеца и са свързани с женския пол, по-младата възраст и увреждането на един орган.“
Проучването отчита намаляване на симптомите между шест и дванадесет месеца (силен задух от 38% на 30% от пациентите, когнитивна дисфункция от 48% на 38% от пациентите и лошо качество на живот, свързано със здравето, от 57% на 45% от пациентите).
Професор Банерджи добави: „Няколко проучвания потвърждават продължаването на симптомите при лица с дълъг КОВИД-19 до една година. Сега добавяме, че трима от всеки петима души с дълъг КОВИД имат увреждания в поне един орган, а един от всеки четирима има увреждания в два или повече органа, в някои случаи без симптоми“.
Той заяви: „Въздействието върху качеството на живот и времето на отсъствие от работа, особено при здравните работници, е сериозен проблем за хората, здравните системи и икономиките. Много от здравните работници в нашето проучване не са имали предишни заболявания, но от 172 такива участници 19 все още са имали симптоми при проследяването и са били извън работа със средна продължителност от 180 дни“.
Основните механизми на продължителното КОВИД-19 въздействие остават неуловими, казват изследователите, които не са открили доказателства чрез симптоми, кръвни изследвания или ядрено-магнитен резонанс, за да определят ясно подтипове на продължителната инфекция. Те казват, че бъдещите изследвания трябва да разгледат връзките между симптомите, мултиорганните увреждания и функциите при по-големи групи от изследвани индивиди.