Водещите продукти в българския износ са замразените плодове със средногодишен дял за трите петилетки от близо 28 на сто в натура и близо 31 на сто за 2021 г., следват временно консервираните плодове със средногодишен дял от 25 на сто и близо 28 на сто за 2021 г. На трета позиция са кайсиите, черешите, прасковите, сливите със средногодишен дял в тона от 12 на сто и 15 на сто за 2021 г.
При вноса в България водещи са ябълките, крушите и дюлите със средногодишен дял от близо 31 на сто и за 2021 г. близо 33 на сто, следвани от пъпешите и дините с повече от 26 на сто средногодишно и повече от 27 на сто за 2021 г.
Като мащаб българският средногодишен износ на плодове в тона е 9 пъти по малък от този на Сърбия и близо 18 пъти по-малък от този на Гърция (в това число не са включени цитрусовите плодове). Сумарният внос на Гърция и Сърбия на плодове е едва две трети от количеството на българския внос.
Количествата на българския износ/внос и баланс на плодове, сравнени с тези на балканските ни съседи, показват по-скоро един затихващ сектор от българското земеделие, посочва анализаторът. По тази причина според него първият приоритет на този сектор би трябвало да бъде задълбочения анализ на овощарството, за да търсим възстановяване на вековните традиции и развитие.
В изследването са анализирани стоки от глава 8 на митническата тарифа, която описва външната търговия с плодове: Плодове, замразени (митническа тарифна позиция 0811); Плодове, временно консервирани (0812); Кайсии, череши, праскови, сливи (0809); Пъпеши и дини (0807); Плодове сушени (0813); Други плодове, пресни (0810); Грозде и стафиди (0806); Ябълки, круши и дюли (0808).
Заради силно отворения характер на българската икономика, тези данни дават и обща характеристика за производството на плодове, посочва експертът. За да има балканска сравнимост, са разгледани само плодовете без цитрусите. За пълнота и сравнимост са използвани числата в натура (в тона) за износа, вноса и баланса за балканските държави, наши съседи. В изводите са разгледани пет години преди членството на България в ЕС през 2007 г. и петнадесет години след това. Това позволява по-ясно да се види причинно-следствената връзка между националната политика и състоянието на сектора, изтъква анализаторът.
Борислав Георгиев има близо 45 години практически и административен национален и международен опит във външната търговия, започвайки като експерт и достигайки до зам.-министър на външноикономическото сътрудничество. Практически опит в българските работодателски организации БСК, БТПП и други. Практически опит в износа на българска промишлена продукция за периода 2005 - 2017 г. Активно участие за членство на България в Световната търговска организация - Женева - 1996 г., членство във Васенарската договореност - 1996, започването на преговорите за членство в ЕС. Активно участие в улесняването на търговията в рамките на UN/ CEFACT - Женева, създаването на Национална експортна стратегия в рамките на МТЦ/ УНКТАД/ СТО - Женева и др.