Известно е, че тези групи животни са произлезли от общи предци, но са се разделили еволюционно преди няколко хиляди години.
Вълците вият, за да маркират територията си и да общуват с глутницата на големи разстояния. Домашните кучета водят съвсем различен начин на живот и надават вой много по-рядко. Въпреки това някои породи все още пазят способността си да реагират на воя на горските си събратя.
За целите на изследването учените са избрали 68 кучета от различни породи, пол и възраст, на които в лабораторни условия са пускани аудиозаписи на вълчи вой.
Резултатите показват, че по-древните породи, които са генетично по-близки с вълците, са по-склонни да надават вой в отговор. Сред тях са сибирски хъскита, аляски маламути, шиба ину, акита ину и пекинези. По-съвременните породи като дог, лабрадор ретривър, бигъл, боксер и миниатюрен пудел, по-често са реагирали с обичаен лай.
Представителите на древните породи също така са били видимо по-нервни при звука на вълчи вой. Според учените те са били стресирани, защото са смятали, че са навлезли в чужда територия.
"Въпреки че воят присъства в репертоара на повечето породи, изглежда той е загубил своята функционалност поради променената социална среда. От това следва, че съвременните породи не го използват в адекватни ситуации", казват в заключение авторите на научния труд.