Аксиния Джурова става окончателно преподавател - професор в Софийския университет, през 1984 година. Оглавява Центъра за славяно-византийски проучвания „Професор Иван Дуйчев“ след кончината на проф.Дуйчев. На основата на завещание да се създаде този център, професорът е определил няколко души, които да се занимават с организацията на центъра, сред които е и Аксиния Джурова. Институтът изследва взаимовръзките между Византия и славяните, тъй като с приемане на християнството, ние приемаме и модела, който ни подава Византия, допълва още Джурова.
Първите години от научната ми кариера бяха свързани преди всичко с откриване на славянското ръкописно наследство по света, каза проф.Джурова. "В резултат на това излязоха описи на славянските ръкописи във Ватиканската библиотека, в Папския институт за Изтока в Рим. Това е основната сфера, в която се развивам. Не съм срещала трудности за това, че съм жена. Не мога да кажа дали толкова много жени са се ориентирали в тази област, но нашата наука е предимно наука за жени. Не е имало по – специално отношение към жените, не сме били игнорирани, както в науката, така и в живота. Не мога да кажа, че съм срещала подобни трудности, за това че съм жена. Напротив, понякога просто това ми е помагало, защото средата, в която съм работила, особено работата ми в манастирите, ми е давало и преимущество в тази насока. Още повече, че през целия ми живот работата ми е била свързана с Българската православна църква и с едно много радушно и добронамерено, отворено към нашата работа духовенство и връзки, които продължават и до днес“, каза тя пред БТА.
Аксиния Джурова работи във Ватикана и до ден днешен. Тя разказва, че това е започнало от 1975 г, сега работи върху гръцки ръкопис, за който е събран екип от няколко страни и изследването ще бъде публикувано във факсимилно библиофилско издание. Работи и в български хранилища и на места като Самоков.
„Аз съм много свързана със Самоков още от детските години. Половината ми живот минава в Самоков, след като с група художници купихме стари къщи, които възстановихме и така се установих в Самоков. Моя род по майчина линия също се преселва в Самоков, те са бежанци от Кукуш след Балканската война, заради това съм още по-свързана с този град.“
„Когато завърших втория факултет и се върнах в България през 1968 – 1969 година, в България нямаше специалност „История на изкуството“. Общо взето художниците се занимаха с критическа дейност. Тогава на почти всички, завършили в чужбина, ни поставяха задачи да се занимаваме със съвременно изкуство. Единственият начин бе да се заемем с организирането на изложби “. Джурова разказва, че за своята първа изложба е събрала над 2000 експоната и е била подготвена голяма изложба, свързана с творчеството на Борис Ангелушев.
„Специално за Самоков искам да кажа, че моята първа книга за български художник беше посветена на Христо Йончев – Крискарец. Един емблематичен художник за град Самоков. Познавам и неговия син Зафир Йончев, който искаше да излезе книга за неговия баща и се обърна към мен. “
Изкуствоведът проф. Аксиния Джурова разказва, че се занимава със съвременно изкуство още от 1972 година. Казва, че никога не е мислила, че ще завърши два факултета и два докторанта, но научните изследвания в областта й са нейната страст.
„Сега например съм раздвоена между двете си лица - средновековно и съвременно изкуство. Занимавам се с организирането на изложби“, каза тя.
„Много ми е приятно да съм в Самоков, да съм сред жителите на този град. Обичам самоковци, те се хора, които са много директни“, добави проф.Джурова.