Пред БТА Неделчева разказа, че винаги е имала афинитет към историята и миналото. „Едва ли обаче още от ученическите си години съм си давала сметка за пътя, който ще поема и колко дълбоко ще ме отведе той в историческата наука“, допълва тя. Смята, че за много преподаватели във висшите учебни заведения преподаването е кауза, която съумяват да предадат на студентите. Такъв е и нейният случай. „Срещата ми с проф. дн Красимира Мутафова, която преподаваше дисциплината „История на българските земи през XV-XVII в.“ се оказа съдбовна в избора, който ще направя за бъдещото си професионално развитие. Вдъхновяваща, отзивчива, стриктна, но и мотивираща, тя ме напътства в научното ми израстване и продължава да ме учи на много и днес. Уроците по османски език, който предприех да уча при доц. Мария Калицин, ми дадоха възможност още по-професионално да навляза в изучаването на българите в Османската империя, да работя с оригинални документи и така да се опитвам да допринасям за осветляването на различни теми и проблеми от периода. А за него има какво още много да се пише и открива“, казва Невена Неделчева.
Преподавателката споделя, че изминава труден път, в който трябва много упоритост, постоянство, самодисциплина и желание това да се случи. „Не смятам, че амбицията е лошо качество, в умерени граници тя е нужна, за да върви човек напред. Много често сме склонни да отдаваме това на късмета. Според мен той трябва да бъде потърсен. Поставянето на точно определена цел, мотивацията за това, нейното преследване и постигане, е най-верният път към успеха. Това важи и в науката“, убедено твърди тя.
Разказва, че при нея мотивацията е дошла от нейните преподаватели, а след това се оформя и целта, която преследва и до днес. „Може би и изборът ми да се занимавам с един доста „тъмен“, както много често популярно го наричат, период от нашето минало не е случаен. Аз съм от регион, който е палитра от етноси и етнически групи. От векове тук живеят българи, мюсюлмани – както хетеродоксни, така и ортодоксални, роми и пр. И това винаги е предизвиквало интерес у мен – кога се е сформирал този религиозен модел, как се е развивал през вековете на османска власт... На много въпроси намерих своите отговори, на други продължавам да търся такива и до днес. Това ме мотивира, доставя ми удоволствие и ме предизвиква да продължавам да търся нови решения“, допълва Неделчева за БТА. За нея всеки нов момент, който османските документи й дават като информация за миналото на прадедите ни е малък успех и едновременно стимул към нови търсения.
Както в научно, така и в професионално отношение има възможност да работи в различни научни организации, което й даде много и смята, че е допринесло за оформянето й като изследовател. „Пътят, който извървях в музея в Попово (2016-2022 г.) до главен уредник беше полезен опит и остави у мен ценни познания. Израстването ми в научно отношение и най-вече стремежът към него ме отведе във Великотърновския университет. Това е път, който всеки би могъл да извърви, стига да има желание за това и конкретна цел, разбира се“, обяснява историчката.
Днес за Невена Неделчева университетът е ново предизвикателство, а академичната среда - ново място, където да продължава да развива научните си дирения. „Надявам се да съумея да бъда толкова мотивираща и вдъхновяваща за студентите, колкото бяха моите преподаватели някога за мен. Когато работата носи удоволствие, нещата се получават“, убедено твърди Неделчева.
Научните интереси на Невена Неделчева са в областта на историята на българския народ през XV-XVII в.; религиозните и етнически общности на Балканите; етнодемографските и селищни процеси в българските земи; култова архитектура на Балканите. Автор е на две монографии, три книги в съавторство и на множество научни статии в специализирани сборници и периодични издания.