В науката доц. Петрова навлиза като доброволец. Спомня си, че е била студентка, когато отива при тогавашния директор на института - ихтиолога проф. Петър Коларов, и му казва, че иска да се занимава със „зоология и морски науки“. Професорът я насочва към научния секретар на института доц. д-р Стойко Стойков, който по-късно й става научен ръководител в областта на морския зообентос. Така младата студентка започва да помага в лабораторията, както и да излиза на морски експедиции с екипа. След дипломирането й я назначават като лаборант по заместване. И започва реалната й кариера, преминавайки през всички етапи на научното израстване.
Доц. Петрова се гордее с факта, че е пето поколение варненка и според нея е било абсолютно закономерно професията й да е свързана с морето. Казва, че родителите й винаги са я подкрепяли, дори срещата й с проф. Коларов е била по тяхна идея, въпреки притесненията й.
Директор в института става не поради амбиции, а защото обстоятелствата налагат временно да поеме поста. Впоследствие се явява на конкурс и заема длъжността. „Административната работа отнема много време и усилия“, разказва Петрова. Според нея в науката директорът не може да бъде просто администратор, той не е типичният фирмен мениджър. На въпрос как се съчетава шефският стол с научната работа и семейството, Петрова лаконично отговаря – трудно. И после допълва, че обикновено е за сметка на семейството и близките.
Успехът на един човек зависи от това дали обича това, което прави, аз съм от щастливците, споделя Петрова. Разказва, че е срещала спънки в професионалния си път, но ги приема по-скоро като предизвикателство и добиване на опит. За трудностите, с които се сблъсква в момента, казва, че са свързани най-вече с недостатъчното финансиране на научната дейност. По думите й проблем е липсата на млади, квалифицирани хора, които искат да се занимават с научна работа. Едната от причините за това са ниските заплати, другата – че през 90-те години беше скъсана приемствеността, е мнението на Петрова. Според нея отливът от работата в научната сфера е започнал през този период и проблемът е, че когато утвърдените специалисти се пенсионират, няма кой да поеме работата им. Ако с много бързи темпове не увеличим броя на ангажираните млади хора, след още 10-ина години ще има голям трус в системата, е позицията на директора на ИРР.
Въпреки това допълва, че през последните години се наблюдават положителни тенденции. „Колкото и всички да се изказваме негативно, вече имаме основа, хаосът е преодолян“, смята Петрова. Според нея най-хубавото е, че пред младите хора има огромни възможности, ако искат да учат, но е важно да гледат в перспектива, да мислят не само за стартовата позиция и заплата, а и какво могат да постигнат в научната област. Налице са редица национални и европейски програми и проекти, в които младежите могат да имат активно участие, казва още Петрова.
Има тенденция науката да се феминизира, смята директорката на ИРР. Обяснението й за този феномен е по-ниското заплащане. Категорична е, че в института, който ръководи няма разделение на мъже и жени, има професионалисти. В науката всички сме индивидуалисти, допълва Петрова, и уточнява, че екипът, който са изградили, е от съвестни хора, които работят упорито и от сърце.