Технически университет – Габрово като институция, част от европейското образователно и научно-изследователско пространство, прилага водещите политики в тази област и споделя принципите и ключовите действия, определени в Стратегията на ЕС за равенство между половете (2020-2025 г.). Към настоящия момент академичният състав на Технически университет Габрово включва 144 преподаватели, от които 46 процента са жени. Общо 130 преподаватели притежават научна степен, а съотношението мъже-жени с научни степени е 68 процента на 32 процента за жените. Тази статистика ясно показва, че в рамките на университета се оценява ролята на жените в науката и те активно реализират изследователска дейност.
„Данните звучат още по-убедително, ако прибавим и съотношението мъже-жени на ръководни позиции. Тук е налице абсолютно равенство, тъй като съотношението към момента е 50 на 50, което също е признание за жените и тяхното участие във всички процеси в ТУ-Габрово. В рамките на университета през последната година 30 процента от жените са участвали в научно-изследователски проекти, което също не е малък процент на фона на спецификата на инженерните науки. Всъщност, в обществото все още битува разбирането, че инженерните специалности са поле за развитие на мъжете, но оповестените данни показват, че и жените заемат достойно място в науката и развиват научна кариера в тази „мъжка“ професия“, споделя с гордост доц. Русанова.
ТУ-Габрово отскоро системно събира данни за процентното съотношение мъже/жени на всички нива и на всички групи. Анализът на данните се представя в годишните отчети на ръководителите на основните звена и на ректора. В момента в образователната и научна степен „доктор“ се обучават осем жени, което представлява 22 процента от всички обучавани докторанти. анализът на данните показва, че преобладава дела на успешно защитилите в срок жени докторанти, както и че те се ориентират към научна кариера след обучението.
Пред БТА доц.Русанова каза, че е решила да се занимава с наука съвсем спонтанно.
„След завършване на университета се явих на конкурс за докторанти, водена от желанието да се поставя в една конкурента ситуация и реално да оценя възможностите си, както и от романтичната ми престава за учене. Разбира се, оформянето на един изследовател е дълъг процес и много зависи от опита и знанията на по-възрастните учени. За да реализирам цялостното изследване и за да проуча внимателно проблема, прекарвах много време в библиотеката, както и на терен. Попаднах на висококвалифицирани изследователи и те ми показаха ясно, че научната среда е освободена и творческа, в която личните ти професионални успехи зависят само от личната ти мотивация и отдаденост“, каза доц. Лиляна Русанова.
Така постепенно тя стига до осъзнатото решение да превърне науката в нейна професия, защото съответства на любопитството ѝ към света и на желанието ѝ да придобива нови знания. От друга страна, желанието и мотивацията да се занимава с наука са свързани и с поставянето на трудно достижими цели, участие в изследователски колективи, силна самокритичност и отвореност към новите неща. Няколко години по-късно, след като защитава дисертационния труд, Лиляна Русанова осъзнава, че не само обича да се занимава с наука, но и да споделя онова, до което е достигнала в търсенията си. Така стартира академичната кариера и сега има щастието да работи с млади хора, които водени от любопитството си, също се ориентират към научна кариера.
„Занимавам се с наука от 22 години, а тясната ми професионална специализация е свързана с проучване на социалните проблеми, политики и практики за защита на уязвимите групи в обществото. Тази сфера е изключително интересна не само поради голямата динамика през последните години, но и поради голямата си значимост за развитието на обществото. Социалната сфера, социалните проблеми, неравенства, иновативните подходи са необятно поле, предполагащо реализирането на различни изследвания, което едновременно е и предизвикателство и възможност за откриване на нови работещи решения. В крайна сметка социалната действителност е източник на нови социални проблеми, чието интерпретиране се превръща в ускорител за социалното развитие на съвременните държави“, сподели още Русанова.
Според доц. Лиляна Русанова науката в България има добро бъдеще. В момента има сериозни възможност за финансиране и реализация на различни идеи чрез национални и европейски проекти. Ако се съпоставят възможностите сега и преди 20 години безспорно доц. Русанова смята, че в България ролята на изследователите, развитието на научния потенциал и тясната връзка между образованието и науката са все по-осъзнати. За съжаление процесите в тази област протичат по-бавно от очакваното, но науката не е свързана само с кариерното израстване на един или друг изследовател, а преди всичко с предаването на знанията, опита и уменията между поколенията.
„Перспективите за развитието на науката в България виждам и във факта, че в нашата страна рядко заниманията с наука са мотивирани само от комерсиални подбуди, тук по-скоро движещата сила е житейска логика на будния човек неговия стремеж да промени света чрез знания“, допълва Лиляна Русанова.
Технически университет – Габрово е имал за ректор жена – доц. Дешка Маркова. Доц. Маркова е първата жена ректор на технически университет в България. Тя е член на Асоциацията „Жени в науката“ и носител на специална награда в националния конкурс „Жена предприемач и жена мениджър на 2010 година“. 60-годишната история на ТУ-Габрово свидетелства и за редица други примери и е факт, че жените учени от Технически университет – Габрово са членове на престижни международни и национални организации, редактори на специални издания на рейтингови международни списания, автори на монографии и статии реферирани и индексирани в световните база данни. Така постиженията на жените учени допринасят за издигането и утвърждаването на националния и международен авторитет на ТУ-Габрово.