Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия подкрепя иновации, които ще променят лицето на селскостопанския сектор, каза Бойко Таков

Подкрепяме много иновации, които ще променят лицето на селскостопанския сектор. Това каза Бойко Таков, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), на конференция на тема "Да изхраним Европа по време на криза - предизвикателства и възможности на стратегията "От фермата до трапезата" в София.
Той отбеляза, че, менажирайки Националния иновационен фонд, подкрепят иновационни проекти, свързани с нови методи за лечение на крави, на говеда, за да се избегне употребата на антибиотици. По думите му, това е изключително важно за хората, употребяващи мляко и месо. Таков посочи, че подкрепят и проекти за хидропонно отглеждане на зеленчуци, както и за формули за подобряване на почвите.  Относно Стратегията "От фермата до трапезата", смятам, че този път със сигурност ще бъде постлан с иновации, коментира Таков. По думите му иновациите са бъдещето на този сектор.
Изпълнителният директор на ИАНМСП се спря и на дигитализацията на сектора. Той отбеляза, че за радост има доста агритех компании, които се развиват - български и на европейско ниво.
Има една тенденция, която са т.нар. хиперлокални иновации, които са свързани с много близко до потребителите производство на хранителни продукти, посочи Таков. Той отбеляза, че на фона на всички кризи - ковид пандемията, войната в Украйна, дори земетресението в Турция, става от изключителна важност за хората, за сигурността на доставките, производството на хранителни продукти да е по-близо до потребителите. Таков отбеляза, че в ковид кризата е станало важно и проследяването на веригата от хранителни доставки. По думите му хората искат да знаят откъде идват тези храни, как са произведени.
На конференцията беше представено и национално представително проучване на "Тренд". То е проведено в средата на януари т.г. сред над 1000 души по метода "лице в лице". На въпрос "Четете ли информацията на етикета на храната, която купувате", 49% отговарят, че четат, 46%  не я четат, показва проучването. Преимуществено жените четат етикета, мъжете - в много по-малка степен, коментира Димитър Ганев.
Във връзка с въпроса какво предопределя избора за пазаруване на хранителни продукти, той посочи, че за какъвто и вид продукти или услуги да запитате българина, винаги ще имате най-високо натрупване във фактора цена, вкусовите и хранителните качества са на второ и трето място. Особено с повишаването на цените и високата инфлация в последните година и 4-5 месеца, проблемът с цените в България стана най-сериозният в сравнение с всички останали, коментира Ганев.  
Според данните от проучването 53% от анкетираните казват, че са чували, че земеделието в ЕС се подкрепя с европейски средства чрез общата селскостопанска политика, 43%  не са. За сметка на това за стратегията на ЕС "От фермата до трапезата" само 12%  са чули, 83% не са, отчете още Димитър Ганев. Той отбеляза, че декларативните нива са дори по-високи от реалните, защото такъв тип въпроси имат т.нар. престижен отговор - хората казват, че са чували, без да са чували.