Тава заяви в интервю за БТА Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиокомпании.
Очевидно изостанахме от останалите държави и е крайно време този въпрос да се реши. За първи път има ясен ангажимент на държавата за изграждане на такава система, включително с първоначално финансиране на ХЕМС. Идеята за прехвърляне на дейността към Държавния авиационен оператор (ДАО) звучи разумно, бяха част от акцентите, които открои Светослав Станулов.
Следва пълният текст на интервюто:
Г-н Станулов, каква е готовността на българската гражданска авиация да реагира адекватно в ситуация, подобна на тази в Турция? Чувства ли се липсата на медицинска помощ по въздуха?
Събитията в Турция отново ни показаха обществената значимост на системата ХЕМС за спешна медицинска помощ по въздуха за превозване на пациенти и пострадали, превозване на медицински екипи, изграждане на въздушни мостове и планинско спасяване.
Като цяло нашето гражданско въздухоплаване е напълно интегрирана част от европейското – то отговаря на всички съвременни норми за безопасен и сигурен транспорт.
Що се отнася до създаването на система за спешна медицинска помощ по въздуха, очевидно изостанахме от останалите държави и е крайно време този въпрос да се реши. Включването ѝ в Плана за възстановяване и устойчивост дава оптимизъм, че ще се намери решение на един от основните въпроси - осигуряване на финансирането. Важно условие е системата да се изгражда съвместно и контролът да се осъществява на най-високо равнище – от двете министерства – на транспорта и здравеопазването, включително на равнище министри. Добър знак е желанието за съвместни координирани действия, без които няма как този проект да е успешен. Нужно е да се намали политическото говорене за сметка на реалните действия.
Имаше два неуспешни опита на авиационни фирми да предоставят услугата спешна медицинска помощ по въздух. Къде, според Вас, е причината тези опити да се провалят?
Такава система у нас е имало през 60-те години. В по-ново време, на два пъти авиационни фирми започнаха да предоставят услугата спешна медицинска помощ с хеликоптери и тези опити бяха успешни от авиационна гледна точка. Защо не успяха като цяло – отговорът е: те не бяха интегрирана част от системата за спешна медицинска помощ, нямаха нужното текущо финансиране на дейността и държавна подкрепа.
ХЕМС е медицинска услуга и в този смисъл водещо при формулирането на потребността от нея са специалистите от спешната медицинска помощ. Когато се изгражда системата, тя трябва да бъда интегрирана част от вече съществуващата система за спешна медицинска помощ и да я надгражда. Това може да се случи, ако ХЕМС се разработва и изгражда съвместно от Министерство на здравеопазването и Министерство на транспорта и съобщенията, което като че ли този път се случва.
Опитът ни с предните два случая говори за това, че никой не е успял, ако работи сам; че трябват координирани действия, изграждане на съвместни екипи, тъй като при своето функциониране системата трябва да бъде единна. Този път трябва да сме разумни и да има координирано, експертно и колективно решение с усилията на медицински и авиационни структури.
Разликата е, че сега за първи път има ясен ангажимент на държавата за изграждане на такава система, включително с първоначално финансиране на ХЕМС.
Важно е да видим и международния опит – Австрия, Швейцария, съседните Гърция и Румъния, както и други страни. Това ще ускори значително процеса и ще ни предпази от грешки при изграждането на системата. Така ще се види, че и в тези страни ХЕМС задължително е интегрирана част от спешната медицинска помощ и надгражда наземната такава. Добра практика е и организирането на съвместен координационен център в съответната страна.
При тях например, освен хеликоптери, в системата ХЕМС се ползват и самолети. Опитът на страни като Швейцария показва, че между 7% и 10% от операциите по евакуации и за медицински нужди се изпълняваT от малки самолети. Много подходящо изглежда използването на самолет при по-отдалечени разстояния, като например връзката между София и морските летища, когато се наложи.
Сигурни сме, че ще бъде полезно да почерпим от чуждия опит и в организиране дейността на планинското спасяване с използване на специализирани хеликоптери. Това е особено актуален въпрос и днес за България и се усеща острата нужда от неговото решаване.
Как ще коментирате идеята дейността на ХЕМС да бъде прехвърлена към Държавния авиационен оператор (ДАО), бившия Авиоотряд 28?
Идеята за прехвърляне на дейността към ДAO звучи разумно. Ползвайки опита си в бизнеса, мога да потвърдя, че по-лесно е да се надгради вече съществуваща авиационна структура, отколкото да се започне изграждането ѝ наново. Опитът на „Хели ер“ при изграждане на ХЕМС също потвърждава това.
Плюсът на подобно нещо е, че се ползва създадена база, кадри, административен капацитет и вече съществуващи авиационни лицензи - за летателна експлоатация, поддържане на летателна годност и техническо обслужване, които трябва само да бъдат надградени. Разбира се при това надграждане трябва да се ползва досега създаденото, включително и кадри от вече изградената структура.
От авиационна гледна точка системата ХЕМС е много ясно регламентирана в европейското законодателство. ДАО да изпълнява авиационната част от ХЕМС е в съзвучие и покрива изискванията на европейските авиационни регулации.
Освен това, още сега, докато се изгради цялостната система ХЕМС, ДАО може да поеме веднага в определени спешни случаи изпълнението на полети с медицинска цел.
В решението да се прехвърли дейността към ДАО се вижда стремежът на държавата да ускори процеса като използва наличния авиационен опит и работещи авиационни структури.