Капитанът на „Дунав“ Диян Димов реши да сложи край на кариерата си буквално преди първия мач на отбора през пролетния сезон. Това неочаквано развитие на събитията изненада феновете, още повече, че става въпрос за основен футболист в средата на терена на невралгичната за тима позиция опорен халф. Защо се стигна до това решение? Отговорите на Диян Димов за читателите на „Утро“ бяха пределно откровени.
- Дияне, всички смятаха, че отново ще поведеш отбора и ето ни новина! Как да тълкуваме този сюрприз?
- Много просто. Всяко начало има край. Мислех да се откажа още през лятото на миналата година, но тогава си казах, че трябва да помогна, пък и отборът се завърна във Втора лига и имаше нужда от опитни хора. Ще се върна малко назад. Бях на малко повече от 20 години, когато ми направиха първа артроскопия на коляното. Оттогава, с малки изключения, болките се обаждаха през всеки следващ сезон. Минах през какви ли не изследвания и отдавна съм наясно, че хрущялът в коляното ми практически го няма. Така се получава едно сухо триене на костите, което далеч не е най-приятното изживяване. Болките не ме напускат и сега. Консултирах се наскоро отново с лекари и те бяха категорични, че трябва да спра с футбола, ако не искам да си докарам нови усложнения. Честно казано, може би щях да избутам със стиснати зъби и този сезон, но прецених, че трябва да помисля най-сетне и за здравето си. Ето е основната причина да кажа „край“.
- Много футболисти признават, че щом напуснат терена, минават през труден период. Ти как се чувстваш през първите дни извън игрището?
- Още ми се играе, това е факт. Ще ми липсва обстановката на терена, две мнения по този въпрос няма. Едно е да си на игрището, друго - на трибуните. Да, няма да скрия, че мачовете ще ми липсват, но както казах, здравето е по-важно от всичко. Освен това вече съм на 37 години и не виждам какво мога да дам чак толкова много вече като футболист.
- Мнозина фенове написаха в социалните мрежи, че клубното ръководство трябва да организира след време бенефисен мач в твоя чест. Как ще коментираш тези призиви?
- Е, чак пък бенефис! Не съм голяма звезда, че да ми се отдава чак такова внимание. Ще го кажа така - считам се за играч от средна класа в българския футбол. Иначе съм поласкан от вниманието на феновете и не мога да не им благодаря!
- Изкара треньорски курсове. Как се развива идеята да работиш след време като наставник?
- От известно време все по-често се замислям дали си струва да премина на треньорския фронт. Като че позагубих и ентусиазъм. Треньорската работа в България е неблагодарна история. Много съм раздвоен на тази тема.
- Ти си председател на УС на ФК „Дунав“. Колко близо ще останеш до клуба?
- Ще помагам с каквото мога. Ето - и сега съм на стадиона /в 9.30 часа вчера/.
- Какво очакваш от пролетния сезон?
- „Дунав“ е готов да покаже добър футбол. Като навсякъде в спорта ще ни трябва и малко късмет. Колективът е налице. Много ми се иска феновете да бъдат плътно до тима и не се съмнявам, че ще е така. Дано отворим сезона с победа срещу „Литекс“.