Регионална библиотека „Любен Каравелов“ празнува своя 135-и рожден ден. Ще го направи точно на датата - 11 февруари и въпреки че е почивен ден, със сигурност ще има много гости. По този повод разговаряме с директора на библиотеката Теодора Евтимова.
- В събота, 11 февруари, се навършват 135 години от създаването на русенската регионална библиотека. Госпожо Евтимова, как ще отбележите тази дата?
- Времената са такива, че не предполагат големи и пищни тържества, макар годишнината да е повече от солидна. Но на фона на всичко, което става и у нас, и близо до нас - кризи, разрушения, трагедии, решихме да не правим грандиозни чествания. Но, разбира се, сме поканили гости, за да отбележим заедно нашия празник. Още повече, че ние сме една от малкото регионални библиотеки в страната, която знае със сигурност точната дата на създаването си. На 11 февруари 1888 година общинските съветници в Русе гласуват решение да бъде открита Градска библиотека, като отпускат 1500 лева. С парите се купуват книги и върху всяка от тях е поставен печат: „Русенска градска общинска библиотека“. Това става по време на управлението на града от кмета Петър Винаров. Русенската библиотека официално започва своя живот седем месеца преди откриването на Софийския университет.
- Какво предстои в събота?
- В 10.30 ч във фоайето на библиотеката на втория етаж ще посрещнем гостите, ще споделим с тях изложба с представителна извадка с най-ценното от фондовете „Старопечатни книги“, „Редки и ценни издания“, „Михаил Арнаудов“.
Ще поговорим с нашите приятели и партньори в много инициативи
за това, което ни носи удовлетворение, и за това, което тепърва ни предстои. Вече знаем, че специален музикален поздрав ни подготвят талантливи бъдещи звезди от Националното училище по изкуствата „Проф.Веселин Стоянов“, а ние ще почерпим всички с голяма торта.
- Торта във формата на книга?
- Естествено! Една голяма сладка книга!
- А коя е най-старата книга, която съхранявате в библиотеката?
- Това е Четвероевангелие, отпечатано през 1690 г. в печатницата на Ставропигиалното Успенско братство при храма „Успение на Пресвета Богородица“ в украинския град Лвов. Тази старинна книга има интересна история. Тя е принадлежала на църквата „Рождество Богородично“ в село Круподеринци, Киевска губерния, където е било имението на дипломата граф Николай Игнатиев. През 1880 г.
храмът в Круподеринци дарява ценното издание на православния храм в русенското село Мечка
където в боевете са загинали руски войници и офицери. Ценния дар донася и връчва на храма в Мечка съпругата на графа - Екатерина Голицина, правнучка на фелдмаршал Кутузов, а посланието е книгата да служи „за молитвено възпоминание на убитите в Руско-турската война“ и при всички богослужения.
Старинното издание е запазено изцяло, съдържа 412 листа и е богато илюстровано, заглавието е обрамчено с плетеница от лозови клонки с гроздове, във всеки медальон са разположени изображения на дванадесетте апостоли. Текстът на всяко евангелие започва с гравюра на цяла страница, изобразяваща евангелиста с неговите характерни символи. Подвързията е от дърво, обвито с червен марокен. Мастилен печат свидетелства, че от Мечка книгата се е озовала в църквата „Св.Параскева“ в Тръстеник, оттам е преминала в местната музейна сбирка, а през 60-те години на 20 век заема своето място в РБ „Любен Каравелов“ във фонд „Редки и ценни издания“.
Най-старата книга на български език, която притежаваме, е „Кириакодромион“
Цялото й заглавие е „Кириакодромион, сиреч Неделник: На всех неделях в православних церквах прочитаемая евангелиях всего лета с толкованием и с нравоучением и на великих господских празницех и на святих празднуемих сказание душеполезная прев. Софроний Врачански“. Тя е отпечатана през 1806 г. в Римник, Румъния, това е първата печатна книга на новобългарски език.
- Колко екземпляра имате във фонд „Старопечатни издания“?
- Там пазим 1044 единици. Ще припомня, че
нашата библиотека беше една от първите в България, която подложи всичките стари издания на аноксия
- почистваща процедура, щадяща както за книгите, така и за служителите, които работят с тях. Този фонд трябва да се съхранява на специални метални стелажи и зад железни врати, дървени конструкции не се допускат, тъй като дървото крие рискове от заразяване на книгите с микроорганизми. Всичко това ние го спазваме неотклонно, ценните издания се съхраняват при постоянна температура от 18 градуса, която се поддържа от климатик, влагата е до 50 процента. Добре би било цялата сграда да можеше да се радва на такива условия, но засега можем да осигурим това най-вече за изданията, които с времето стават все по-крехки и чувствителни.
- И заедно със запазването на традиционната и добре позната книжнина вие въвеждате съвременни методи на обработка и достъпност до фондовете.
- О, да. И правим това вече от доста време. От фишове и каталози преминахме на електронни устройства. Вече целият ни книжен каталог е въведен в електронната библиотечна система. Итересното е, че в момента, в който въведохме така наречената „тройна сигнатура“ - книгите от края на 19 век и до 1944 година - в е-системата, хората започнаха да търсят тези издания. Това означава, че
тези книги станаха видими за много от читателите
Вече въведохме и радиочестотните технологии, чрез които управлението на фонда става бързо и лесно. В момента разработваме система за самостоятелно заемане и връщане на книги. Всичко това е изключително важно - така и читателите, и работещите в библитеката спестяват време, а често пъти и нерви. Ще дам само един пример: до неотдавна за инвентаризация на фондовете бяха нужни месеци, докато сега само за няколко часа устройството сканира данните на книгите, при това без да се разлиства всеки екземпляр, без да се налага някой да записва информацията на хартия... Продължаваме да разработваме и усъвършенстваме е-системата, искаме да въведем и възможността да изпращаме на читателите СМС-съобщения - и във връзка със заети от тях книги, но също и за нови издания в сферата на техните интереси, както и друга информация.
- Очевидно времето налага една библиотека, особено голяма библиотека като „Любен Каравелов“, вече да не представлява само читалня и заемна за книги.
- Самите хора вече изискват от една библиотека да не е само това, а да бъде център за култура, изкуство, за различни по жанр и мащаб събития. Затова
предприехме промени, които може първоначално да са изглеждали странни и неприлягащи на една библиотека, но времето показа, че сме били на прав път
Такава грандиозна промяна извършихме, когато преместихме Детския отдел в просторното пространство на Голямата читалня, която пък разположихме в няколко зали, оформени тематично, на първия етаж. Днес „Библиотечко“ вече наистина е любима територия за малките читатели, които имат възможност да се събират за разнообразни занимания и това да става сред книгите. А в традиционната европейска Андерсенова нощ, която провеждаме всяка година при огромен интерес на русенчета, цялата територия на библиотеката, с всичките й тайни и явни кътчета, се превръща в тяхно книжно и приказно царство. Но заедно с игрите и преживяванията децата при нас се научават и на много полезни умения - да моделират, да конструират, да рисуват, да разказват и да съчиняват, но също и да формират бюджет и на още много други важни неща.
- Пак в посока на това развитие на библиотеката като културен център беше отворена и Галерия „Библиотека“...
- Да, и там
подреждаме гостуващи изложби на живописци и фотографи, това е и мястото за експозициите на също традиционния ни международен конкурс за екслибрис, в който участват автори от цялото земно кълбо
Освен това галерията е едно от местата за провеждане на представяния на книги и срещи с читатели. Но в момента това пространство временно е поставено на пауза.
- Каква е причината?
- Причината е новият проект на библиотеката - ремонт на някогашния киносалон.
- Той от години не беше използван.
- Така е - а е чудесно място със сцена, което прекрасно ще допълни богатия спектър от дейности и ще добави нови нюанси в нашия афиш.
- А откъде пари за този ремонт?
- РБ „Любен Каравелов“ е
единствената библиотека, чийто проект беше одобрен по т.нар. Норвежка програма - заедно с Народния театър „Иван Вазов“, няколко музея и няколко общини
Стойността на нашия проект е около 800 000 лева, с които ще бъде извършен текущ ремонт на киносалона, ще монтираме климатична инсталация, ще купим киноапаратура. В началото на 2024 година трябва да имаме готова и оборудвана мултифункционална зала - в нея могат да се правят прожекции, концерти, спектакли, да се провеждат различни форуми. Тепърва предстои да уточняваме как ще се правят кинопрожекциите - това е специфична дейност. Но смятам, че е редно русенци като жители на града на първата кинопрожекция в България да могат да гледат филми и в центъра на Русе. Оттам нататък ще можем да мислим и за други неща, като например фестивал на анимационното кино - защо не?!
- Поредна амбициозна идея...
- Да, с идеите нямаме проблем.
- А с какво имате проблем?
- Ами, например с дребни наглед детайли, които обаче са в състояние да ни вгорчат живота. Така стоят нещата със задължителния авариен изход, който трябва да се осигури за киносалона. Преди около десетина години е имало проект за ремонт и реконструкция на библиотеката, изработен от столично архитектурно бюро, и тогава за аварийния изход е имало получено разрешение от Националния институт за недвижимо културно наследство. Сега
срокът на това разрешително е изтекъл и трябва да се започне ново ходене по мъките
за такъв документ - като правило това отнема адски много време. Би било хубаво да получим подкрепа и съдействие от градските власти, да речем...
- Една увлекателна книга на съвременен френски писател е със заглавието „Списъкът на моите желания“. А кое оглавява Списъка на желанията на Теодора Евтимова?
- Да въведем изкуствения интелект в библиотечната система! Само за последните десет години сме се развили невероятно бързо в технологично отношение. И това освобождава от много досегашни дейности колегите в библиотеката, като им дава възможност да разгърнат потенциала и въображението си в други посоки. Но всъщност преди това желание е другото: всичките 46 души, които работят в РБ „Любен Каравелов“, а и всички, които по един или друг повод идват при нас, да са здрави. И да им носи радост това, което правят!