Френският програмист Жорж Ласри, немският пианист и професор по музика Норберт Биерман и японският астрофизик Сатоши Томокид– и тримата запалени криптографи, са търсили ключа към шифъра в свободното си време. Експертите вече нарекоха постижението им „най-значимото в изследването на живота на Мария Стюарт за повече от сто години“. Писмата били каталогизирани погрешно в Националната библиотека на Франция.
За да скрие съдържанието на кореспонденцията си от шпионите на английската кралица Елизабет I, Мария Стюарт използва изключително сложна система, при която една и съща буква може да бъде обозначена с различни знаци в зависимост от ключове, поставени в текста. „Всички компютри в света не биха могли да се справят с декриптирането в продължение на хиляда години“, каза Ласри. Той оприличи процеса на „решаване на изключително трудна кръстословица“.
Джон Гай, професор по история в Кембриджкия университет, каза пред изданието, че Мария Стюарт адресира повечето от писмата до френския посланик в Англия Мишел дьо Кастелно Мовисиер. Те обсъждат евентуалния брак на Елизабет I с престолонаследника на френския трон, херцога на Анжу Франсоа дьо Валоа, което разделя придворните на два лагера.
„Мария Стюарт e имала много различни и доста точни източници на информация и самата тя е била добре запозната с придворните взаимоотношения“, обяснява Гай, като добавя: „Традиционно я наричат „прокълнатата царица“, прекарала 19 години в затвора, занимавайки се с бродиране. В писмата си обаче тя се появява по съвсем различен начин“.
Мария Стюарт става кралица на Шотландия през 1542 г. веднага след раждането си. В резултат на въстанието през 1567 г. тя абдикира в полза на сина си Джеймс и бяга в Англия, където е арестувана и екзекутирана през 1584 г. по обвинения в заговор срещу английската кралица Елизабет I.