В тази връзка подготвихме петиция за обявяване на нови защитени зони от над четири млн. кв. км в Южния океан - най-големите такива зони до момента в света. Сърдечно призовавам читателите да подкрепят нашата петиция.”
Под флага на Клуба на изследователите “Мисията Шакълтън” започна на 11 януари от остров Кинг Джордж с амбицията да достигне до о. Южна Джорджия през Южния ледовит океан, водена от капитана, поставил вече над 40 рекорда по гребане, Фиан Пол, чиято най-нова титла понастоящем е "първият човек на планетата с трикратен хеттрик в океанското гребане", или хеттрик от хеттрикове, както пишат в "Рекордите на Гинес", тъй като вече е притежател на първия грандиозен хеттрик по океанско гребане и никой друг досега не е държал три пъти поред едновременно три океански рекорда за обща скорост в гребането. Заедно с другите петима гребци на борда Лиза Фартхофер от Австрия, Стефан Иванов от България, Джейми Дъглас-Хамилтън от Обединеното кралство, Брайън Краускопф и Майк Матсън от САЩ, лодката “Мисис Чипи” се отправи през най-бурните води на планетата по маршрута на историческото ветроходно плаване на Ърнест Шакълтън от Трансантарктическата експедиция 1914-1917 г. Крайната дестинация на "Мисията Шакълтън" бе променена, след като в дългосрочната метеорологична прогноза трайно се настаниха странични и насрещни ветрове от 20-30 възела, а първият помощник на капитана д-р Майк Матсън получи остра форма на морска болест и трябваше да бъде евакуиран на съпътстващата яхта.
На 17 януари гребците успешно достигнаха до архипелага на Южните Оркнейски острови и мисията приключи. Тогава Стефан Иванов съобщи от остров Лаури: “Трима от съотборниците ми бяха поизмръзнали по-сериозно и получили синьо-черни петна на някои пръсти на краката. Един от тях усещаше натрупване на течност около дробовете, друг разви остра форма на морска болест и трябваше да бъде преместен от гребната лодка на придружаващата ни ветроходна яхта на третия ден поради дехидратация и риск от хипотермия. Всъщност хипотермията дебнеше всички и повечето от нас потреперваха неудържимо отвреме навреме, когато не гребяхме.” Всички оцеляха без трайни здравословни проблеми, а българинът добави, че въпреки всички опасности, се чувства “великолепно - както здравословно, така и духом! В екстаз съм от природните красоти и удовлетворението след завършването на гребната експедиция.” След това той продължи по обратния път на борда на легендарната яхта “Селма” и днес, отново във великолепно настроение - “Душата ми е изпълнена от любимия ми коктейл от опиянение от природни красоти и удовлетворение след влагането на кански усилия в гребането в океана” - Стефан Иванов каза за БТА, че преди часове са стъпили отново на Огнена земя, близо до Нос Хорн - точно месец, след като на 4 януари тук се качихме на ветроходната яхта Selma, прекосихме на платна страховития проток на Дрейк, осъществихме първата океанска гребна експедиция от Антарктида с множество перипетии, постигайки няколко рекорда, посетихме пет острова - Кинг Джордж, Лаури, Коронейшън, Сигни и Ливингстън и три антарктически бази - полската Arctowski Station, аржентинската Base Orcacads и българската “Св. Климент Охридски”, и се върнахме отново на платна през Дрейк, през „Крещящите 60“ и „Яростните 50“ ширини на Южния океан.
Накратко: Плаването от 407 морски мили (754 км) покри всички изисквания на Океанското гребно общество (Ocean Rowing Society) и се квалифицира като успешно завършена полярна гребна експедиция. В резултат постигнатите нови рекорда на Гинес от “Мисията Шакълтън” са общо шест: Първа гребна експедиция от Антарктида, Първа гребна експедиция в Южния океан от юг на север, Първа гребна експедиция в Шотландско море, Най-южна стартова точка на океанска гребна експедиция, Най-бърза гребна експедиция в Южния океан, Най-бърза полярна гребна експедиция.
Стефан Иванов обаче каза, че по-значимо от рекордите на Гинес е това, че експедицията се проведе под флага на реномирания “Изследователски клуб” (The Explorers Club), основан през 1904 г., под чиито флагове са се провели първите експедиции до Южния и Северния полюс, Еверест, Луната, дъното на Марианската падина.
Това е първата експедиция до Антарктида за българския гребец, известен с успехите си в състезания за издръжливост, преплуването на Ламанша и съвместното със сина му прекосяване на Атлантика на борда на собственоръчно построена гребна лодка от изток на запад, по време на сезона на ураганите през 2020 г., за което разказват в книгата НЕВЕРЕСТ. Там пише, че почти всички океански гребци избират благотворителна кауза, на която да посветят плаването си - “така те насочват вниманието на обществото към полезна и важна идея и плаването им не остава самоцел.”
На въпрос за климатичните промени, които са забелязали, Стефан Иванов отговори, че няма база за сравнение с предишни периоди, но аржентинските антарктици са показали нагледно как ледникът, който само преди седем години е достигал до тяхната база, вече е отстъпил далеч назад в планината. Само преди десетина дни ледник, два пъти по-голям от града Ню Йорк, се откъсна от Антарктида, продължава Иванов. През последните години подобни и дори в пъти по-големи ледници все по-често се откъсват от Антарктида, което ме кара да се притеснявам че климатичните промени стават все по-застрашителни и може би, в скоро време - необратими, освен ако човечеството своевременно не вземе мащабни мерки.
Стефан Иванов каза, че няма търпение да е отново при любимото си семейство и приятели, на топло и уютно място. Сред първите неща, които изброи, че иска да направи, когато се завърне в България, са: да нацелувам семейството си, да се гмурна в горещ минерален басейн, да прекарам цяла вечер с приятели пред камината, да отида на театър.
Той ще бърза да разкаже на сина си Максим Иванов за приликите и разликите между прекосяването на Атлантическия океан и гребната експедиция в Южния океан. Не мога да кажа, че едно от двете беше по-страшно, по-красиво или по-вълнуващо, но мога с часове да разказвам за незабравими мигове от тези съкровени приключения, каза бащата Иванов. За БТА той обеща да сподели повече впечатления за живота на полярните бази, финвалите, пингвините, албатросите и срещите със загадъчната Антарктида в следващото включване. Очаквайте повече подробности в утрешната емисия на БТА и не забравяйте да подкрепите петицията.