През 2020 година разбрах от свой колега, че предстои закупуването на кораб, който да осигурява българските експедиции до Антарктида и че Висшето военноморско училище ще участва в проекта. Заинтригувах се веднага, усещайки, че ще има приключение, динамика, възможност да видя Световния океан, да отида до Антарктида и го споделих със съпругата си. Разбрах, че трябва да се свържа с капитан Данаилов и че той ще бъде командир. Вече бях плавал под негово ръководство като боцман на „Протео“ (спасителен кораб „Протео“ от ВМС - бел.ред.). Бяхме работили доста време заедно, звъннах му, споделяйки, че може да разчита на мен в случай на нужда. Няколко месеца по-късно капитан Данаилов ми се обади и каза, че се търсят кадри за палубната команда и за техническата част, при което избрах да стана старши специалист по навигационни и комуникационни системи на кораба, сподели пред БТА гл. с-на Стойнев.
Той отговаря за правилната работа на радиолокационните системи, електронната навигационна система ECDIS и GPS системите на кораба. Информацията, подадена от тези системи, подпомага навигаторите при ориентиране, нанасяне на точки с координати и определяне на курса на кораба.
Понякога се случва даден уред да спре да работи или да подаде грешна информация. Затова те са дублирани, а на борда на нашия кораб имаме дори три такива GPS уреда, които показват позицията на кораба. Уеднаквяваме техните данни - обичайно разликата в показанията е минимална, тя се получава от разликите в местоположението на антените, които, да речем, са разположени на 5 метра една от друга върху кораба, обясни гл. с-на Стойнев.
Преди да се впусне в предизвикателството да плава до Антарктида с НИК 421, гл. с-на Стойнев служи като боцман на единствения спасителен кораб в състава на българския военноморски флот – „Протео“. Дареният от Италия на България за безвъзмездно ползване „Протео“ е оборудван за дълбоководни подводни дейности. Рейдовото му оборудване му позволява да бъде позициониран в дадена точка на четири котви и да извежда пострадали хора от потънали обекти до 120 метра дълбочина. Разполага с барокамера, газово стопанство за обслужването ѝ и затворен водолазен звънец. Чрез звънеца, наподобяващ капсула, която се спуска на определена дълбочина, може да бъде пратен водолаз за обследване на района или да бъде спасен бедстващ човек, разказа той.
„Например звънецът може да застане върху подводница, да създаде суха връзка с нея и да прибере пострадалите хора. Ако бедстващите са престояли по-дълго време на по-голямо налягане долу, в звънеца се създава същото налягане и едва тогава се вади на повърхността. След изваждането на звънеца на повърхността, той се скачва с барокамерата, където е създадено същото налягане, и пострадалите се преместват в нея. После лекар, следвайки специална таблица, прави бавна декомпресия на пострадалите,“ обясни военнослужещият.
Приемайки мисията „Антарктида“, гл. с-на Стойнев вярва, че България трябва да се стреми да развива обследването на Ледения континент, да проучва неговите залежи. „След години мораториумът върху добива на полезни изкопаеми в Антарктида ще бъде вдигнат и ще могат да се използват ценните ресурси там. Например на опознавателен семинар в Ахелой антарктическите ни изследователи представиха проучване за „зелена“ батерия, която посредством солена вода се активира и може да работи дълго време. Имаха идея да оставят подобна батерия в антарктическата база през зимата, където тя да захранва камера и да проследят зимния период, надявайки се тя да издържи по-дълго време и проверявайки на какво е способна при отрицателни температури. Такива проекти ме убеждават, че проучванията ни на Антарктида трябва да продължат“, допълни гл. с-на Стойнев.
Репортерът на БТА Константин Карагьозов е единственият представител на медиите, който пътува с кораба „Св. св. Кирил и Методий" и в двете посоки, като придружава българската експедиция по време на целия престой на Антарктида. Всички медии могат да ползват със свободен достъп рубриката „България - Антарктида - корабният дневник на БТА".