Наред с Полша и останалите членки от Източна и Централна Европа Румъния стана важен износител на работна ръка към ЕС в първите години от присъединяването си, в повечето случаи - нископлатена. Причината - съществената разлика в стандарта на живот между старите и новите членки на ЕС. Същевременно по-висококвалифицирани служители, особено от ИТ сектора, успяха да постигнат реализация и на отвъдокеанския пазар на труда.
Официални данни от 2022 г. сочат, че 5,7 милиона румънци живеят и работят извън границите на страната, но реалният им брой се оценява на най-малко 8 милиона души, отбелязва новинарският сайт на диаспората ЩирДиаспора, цитирайки Георге Флорин Кърчу, държавен секретар в румънското външно министерство, отговарящ за румънците в чужбина.
Успоредно с това обаче румънският пазар на труда се оголва в последните години и все по-активно търси чуждестранни работници, основно извън страните от Европейския съюз, а водещият мотив на работодателите отново е по-ниската цена на работната ръка, която идва от по-бедните страни, най-вече тези от Азия.
Безработицата в Румъния е сравнително ниска - страната приключва 2022 г. с ниво на безработицата от 3,05 процента, сочат данни на Националната агенция за трудова заетост. За сравнение средното ниво на безработицата в ЕС през ноември 2022 г. е било 6 процента, а в еврозоната - 6,5 процента, показват данни на Евростат.
В края на миналата година стана ясно, че правителството иска Румъния да приеме 100 000 чуждестранни работници през 2023 г., пише ЕконМедия, позовавайки се на проекторешение от началото на декември 2022 г. Изданието напомня, че за 2022 г. също беше определен контингент от 100 000 чуждестранни работници, които да бъдат допуснати на пазара на труда в Румъния, и този таван беше достигнат.
"Румъния е зависима от чуждестранните работници", отбелязва частната телевизия Диджи 24, като посочва, че в средата на миналата година в Румъния са работели 90 000 чужденци от 178 страни, тоест почти два пъти повече, отколкото през юни 2019 г., когато частният сектор се е преориентирал и е започнал да ангажира азиатски персонал.
Страните, от които Румъния е приела най-много работници миналата година, са Бангладеш (29 282), Непал (16 407), Пакистан (12 862), а също така Шри Ланка, Индия, Турция, Египет, Мароко и Виетнам. Секторите, в които чужденците са били наети, са: строителство (22 649), ресторантьорство (8687), охрана (6620), товарен транспорт, търговия на дребно, по временни договори и други, отбелязва сайтът Профит.
Войната в Украйна и вълната от бежанци, които се насочиха към съседните страни, създадоха още един източник на чуждестранна работна ръка в Румъния, като над 4600 украински граждани са започнали работа за румънски фирми до средата на октомври 2022 г., съобщи министърът на труда и социалната закрила Мариус Будъй, цитиран от румънското издание "Уолстрийт".
Румънският бизнес обаче има нужда от по-голям брой чуждестранни работници. "Контингентът от 100 000 души е изчерпан, работодателите искат наемане на 140 000 чужденци", писа по-рано този месец ЕконМедия, като отбеляза, че "румънските компании имат нужда от чуждестранни служители като от въздух". Общият брой искания за издаване на работни разрешения през 2022 г. е достигнал 138 350, което превишава с близо 40 процента определения от правителството лимит, отбелязва изданието.
Миналата година одобреният от правителството брой на работниците, идващи от страни извън ЕС, е бил четири пъти по голям от 2021 г., когато контингентът е бил от едва 25 000 души, пише Свободна Европа-Румъния. Строителството и хотелиерско-ресторантьорската индустрия са основните области, в които се ангажират чуждестранни работници, но и в редица други сфери има недостиг на персонал, се отбелязва в одобрения от правителството документ.
Председателят на Асоциацията на бизнесмените в Румъния Кристиан Първан казва, че работната ръка в Румъния е застаряваща, а фирмите трябва да се справят с конкуренцията на европейския пазар, към който се насочва голяма част от румънците, особено младите хора.
"У нас който получи квалификация, заминава на Запад. Например Германия обяви, че има нужда от 400 000 работници годишно. Имаме стотици румънски фирми, които нямат с кого да работят", алармира председателят на бизнес асоциацията.
Той отбелязва, че привличането на украински работници също е трудно, тъй като мнозинството от тях предпочитат да се насочат към Германия или Полша, които предлагат по-добри оферти.
Работодателите в строителния сектор определят привличането на чуждестранни работници като "аварийно решение" и признават, че заради културните, религиозни и други различия работата с азиатските работници не винаги върви гладко. Те казват, че биха предпочели да наемат румънски служители, но няма откъде да ги вземат и дори не виждат шанс да привлекат млади хора към този вид дейност.
От 1 януари тази година Румъния увеличи брутната минимална работна залата на 3000 леи (1194,40 лева) спрямо предишните 2550 леи. В строителния сектор минималната заплата пък нарасна на 4000 леи (1592,53 лева) спрямо 3000 леи миналата година. Засега обаче изглежда, че тази мярка не води до запълване на вакантните работни места с румънски работници.
Същевременно азиатските работници изглежда свикват с румънската действителност и все повече от тях са готови да останат в страната в дългосрочен план. Все повече чужденци, дошли да работят в Румъния, започват да се установяват в страната, пише в свой материал в. "Адевърул". Изданието разказва за кланица в близост до Букурещ, където работят 70 чужденци. Мнозинството от тях са от Шри Ланка и са решили да доведат в страната и съпругите си. Част от тях казват, че планират да се установят окончателно в Румъния.