„Свети Добрин - душевадец оркестрантски“ - това е прозвището, с което основателите на симфоничния оркестър в Русе наричат помежду си след 12-14-часови репетиции диригента Добрин Петков.
Запомнени са и други закачливи реплики между оркестрантите - „Диригентите са наши класови врагове!“.
И един показателен разказ за репетиция на увертюрата на „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини. Добрин Петков „не харесваше нещо щрайха и ги върна 15 пъти. Флейтистът Асен Цанков не издържа, скочи и каза: „Другарю Петков, Вие сте млад човек и ни създавате комплекси. Вие ще ни вкарате в лудница. Всичко, което вършите, е един геноцид спрямо нас и това е въздействие върху нашето здраве.
ма да имате оркестър до няколко години, ако така продължавате
Помислете малко върху въпроса и направете нещо“ - и си седна. Мълчание десет секунди, а Добрин каза: Моля, моля, същото място“. Асен стана и каза: „Ето за това пък Ви обичаме“.
В началото на 50-те години на ХХ век, когато се сформират музикалните институции в Русе, съставът на оркестъра е от любители музиканти. Съученикът на диригента Добрин Петков от Втора народна държавна мъжка гимназия Константин Оджаков, пряк потомък на стар възрожденски род, разказва за трудностите по създаване на оркестъра.
„Първоначалният състав на оркестъра бе твърде разнороден. Хората със специално музикално образование бяха малко
Дойдоха музиканти от военните духови оркестри и от тогавашните салонни оркестри, които обслужваха обществените заведения. Значителен бе броят на любителите, изучавали през ученическите си години с голяма любов музикален инструмент, но насочили се след това към друга професия. Постъпиха и ученици, току-що завършили гимназиалното си образование. Необходимо бе нещо, което да обедини тези ентусиасти, за да поемат те задружно по нелекия път към голямата цел... Обедини ги силната любов към музиката, обедини ги най-спонтанно творческото преклонение на диригентите Емил Караманов, Константин Илиев, Добрин Петков.
Няма да е пресилено, ако кажем, че благодарение на тях русенският симфоничен оркестър премина през една истинска консерватория
по оркестрово музициране.“
Сам изключителен цигулар, Добрин Петков работи с всеки от оркестрантите, преподава им безплатно частни уроди - спомня си с уважение Михаил Чакъров.
„Едно негово качество ме удивляваше всеки път, когато участвах в концертите му. Той беше в състояние да изпадне в екстаз да преживява екзалтични върховни мигове и в същото време да остава трезв и чрез рациото си да контролира и най-малките компоненти на изпълнението. Невероятно как съчетаваше тези две несъчетаеми неща!“
Валентин Попов допълва, че на помощ на сина си в Русе дошъл и бащата на диригента, големият цигулков педагог проф. Христо Петков.
„Помня с благодарност неговите безвъзмездни уроци, съветите и нотните тетрадки с упражнения, писани от него на ръка, които ми предоставяше.“
За непосилната работа на първите диригенти, пише и роденият в Русе акад. Васил Казанджиев:
„Тези двама младежи (Констинтин Илиев и Добрин Петков) пристигайки в Русе, сформират един оркестър от така наречените шкартирани адвокати, инженери, зъболекари и доктори
Тогава, след 9 септември, първите години имаше хора, уволнени за някакви „тъмни неща“ в произхода им. Без да са завършили музикална академия, без да са професионалисти, бяха взели по няколко урока цигулка, флейта и чело и работата с тях често се състоеше в чисто педагогически изисквания. Хората идваха с цигулките си и щимовете в къщата на Добрин и той изработваше всеки пръст, всяко вибрато, всяка част на лъка и т.н. като за свирене на концертен рецитал...“.
По време на снимките за документалният филм „Пианото на Шоктакович“ екипът записа преживяванията на тези, които са имали уникалния шанс лично да се докоснат до таланта на музиканта, до палката на диригента.
„С Добрин прецизно работехме. И на една репетиция раздават нотите на някаква симфония на Шостакович - кой номер беше не помня - и Добрин застава на пулта и вдига ръцете. Духачите на първа линия (дървените инструменти) не реагират. Добрин казва - Моля, колеги - държи ръцете и отново - Моля, колеги - отново отказ. Аз изтръпнах и си мисля - Какво ще става сега?
Учтив, но настойчив, диригентът търпеливо чака
може би минаха пет-шест минути. И в един момент духачите се изправят и казват: - Ние такива глупости не свирим. И Добрин пак настойчиво - Моля, колеги! И ги накара да седнат и да започнат да свирят. Колегите не можеха веднага да приемат новата класика, тия дисонанси, терци, ново звучене. Така се работеше с Добрин - указания, изтощителни петчасови репетиции от 9 до 14 часа, но се получаваше вълшебна музика. Аз и до сега предпочитам новата класика“, разказва Пепа Атанасова.
Петър Спасов е съхранил спомен за живият досег с личността на човека и музиканта Добрин Петков и срещата с Дмитрий Шостакович. „С колегите чакахме с нетърпение деня, в който ще репетираме концерта за пиано със солистите, и то с не кой да е, а със самият той, с Шости. Денят дойде. Репетицията е насрочена, градусът на тръпката е висок,
Добрин Петков е диригент, въвежда Шостакович. Оркестърът на крака, аплауз продължителен!
След което Шостакович със сърдечни, приветливи думи поздрави оркестъра. Докато това трае аз се вглеждам във физиономията на Шостакович, в усмивката му, много характерна, специфична усмивка и съзирам нещо - очите и лицето му огряти в някаква светлина. Концертът беше наистина един своеобразен апогей! В това нямаше никаква изненада, тъй като на диригентския пулт беше Добрин Петков. Всички знаят какво значи това. Публиката на крака в екстаз. Във въздуха витае поклон пред величието на духа! Усещането е за безкраен празник. Имах чувството, че една приливна вълна на радост е обгърнала и оркестър, и публика. В един момент Шостакович се обръща към Добрин, в залата изведнъж настъпи тишина. Той с едва сдържани сълзи, (виждам емоцията му) с вълнуващ глас каза: „Диригенти като Добрин Петков, така дълбоко навлезли в същността на моето творчество, по света се броят на пръсти“. И за него срещата с личността на Добрин Петков ще остави в съзнанията му спомена за нещо уникално и незабравимо.“
Г-жа Лиляна Петкова ни въвежда в интимния свят на близко приятелство с д-р Вера Петкова и съпруга й Добрин. „Един случай, който дълго се коментираше сред оркестрантите беше, когато на Добрин се роди синът му.
Никой не беше в състояние да спре репетицията, за да му съобщи радостната вест
Трябваше да се изчака почивката, за да узнае, че е станал за втори път татко, но вече на син.“ Спомня си как при едно гостуване в Русе тя и съпругът й, също оркестрант, изпращат на гарата семейството на диригента и тя в последния момент пъха в ръцете на д-р Вера Петкова току-що изпечена баница. Часове по-късно следва среднощно обаждане по телефона на Добрин с благодарности за вкусния подарък.
На неин въпрос към Васил Казанджиев, какво му дава дружбата с Добрин Петков, композиторът отговаря: „Това е необикновено приятелство. Аз гледам на Добрин както на учител, така и на равен нему. И знам, че когато той присъства на мой концерт, след това ще получа най-обективната и добронамерена критика. Добрин няма да забрави да изтъкне положителните неща, но няма да спести и неудачите. И аз съм му безкрайно благодарен... И му вярвам! Защото само така човек може да расте в професията. Много пъти се е случвало Добрин да ме помоли да присъствам на негов концерт. И заедно след това да обсъждаме как е минал концерта. Това е едно духовно приятелство, което аз много ценя“.
Русенската опера ще отбележи 100-ата годишнина от рождението на Добрин Петков с пет концерта - три камерни и два големи симфонични с диригенти Владимир Бошнаков и Емил Табаков. Те ще съдържат произведения, които Добрин Петков е дирижирал в Русе.
Първият ще бъде утре, на 31 януари, в зала „Европа“ на Доходното здание. Солисти от операта ще изпълнят оперни арии и дуети с клавирен съпровод, които е дирижирал Добрин Петков по време на престоя си в Русе.
С този концерт започват и честванията, в които ще се включат през годината Софийска филхармония и Пловдивската опера, а и училището по изкуствата в Пловдив носи неговото име.
По този повод в града ще гостуват и синът на диригента - Христо, роден в Русе, и внукът, който носи неговото име - Добрин Петков.