Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.
Етимологията е езиковедска дисциплина, тясно свързана с културната история на съответния народ. Тя дава обяснения за произхода и първоначалното значение на думите, които се употребяват в някой език. Особено показателни са случаите, в които етимологията изяснява произхода на думи, свързани с бита и с духовната култура на съответния народ. В тази бележка ще посоча какво означават имената на дните в българския език и в други европейски езици.
Дните на седмицата у романските и германските народи са назовани според имената на седемте планети, известни в Античността и в Средновековието (в т.ч. Слънцето и Луната, но без Земята, а също така без Уран и Нептун, които са открити по-късно). И така, планетният ред е следният: Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера, Сатурн. От имената на тези „планети“ водят началото си и названията на дните в романските и в германските езици. Ето конкретни сведения.
Неделя – лат. Solis dies (ден на Слънцето). Това е названието на неделния ден при езичниците римляни; вж. и нем. Sonntag (от нем. Sonne „Слънце“ и Tag „ден“), англ. Sunday (от англ. Sun ‘Слънце“ и day „ден“). В по-късния латински език името е било променено на dies Dominica „Господен ден“, понеже в неделя се отбелязва Възкресението Христово. От лат. dies Dominica водят началото си френ. dimanche, итал. domenica, рум. dumenică.
Понеделник – лат. Lunae dies (ден на Луната) – френ. lundi, итал. lunedi, англ. Monday (от англосакс. Mōnandæg „ден на Луната“), нем Montag.
Вторник – лат. Martis dies (ден на Марс; в римската митология съответства на грц. Арес, божеството на войната) –френ. mardi; итал. martedi; англ. Tuesday, нем Dienstag (от старогерм. Tiwa-z, който е сравняван с Марс);
Сряда – лат. Mercurii dies (ден на Меркурий), френ mercredi, итал. mercoldi, англ. Wednesday, исланд. ōdinsdagr, хол. woensdag, швед. и дат. onsdag. В английския език и другите езици от германската езикова група, названието на този ден е образувано от името на старогерманското божество Один, което е било приравнено с Меркурий.
Четвъртък – лат. Iovis dies (ден на Юпитер); френ. jeudi, итал. giovedi, исп. jueves. В немския език денят е наречен Donnerstag (от нем. Donner – гръмотевица), в английския – Thursday, а в шведски и датски – Thorsdag. Това е денят на Тор, който е бог на гръмотевиците в езическата германска митология и съответства на гръцкия Зевс и римския Юпитер.
Петък – лат. Veneris dies (ден на Венера); френ. vendredi; итал. venerdi. Немското название на деня е Freitag и не означава „свободен ден“, а е денят на богинята Фрейя, която е старогерманското съответствие на римската Венера; вж. и англ. Friday, англосак. frige-daeg.
Събота – лат. Saturni dies („денят на Сатурн“); англ. Saturday. В други езици обаче названието води началото си от еврейската дума ШАББАТ „събота‘ (напр. фр. samedi, възприето чрез гръцко и латинско езиково посредничество).
По друг начин се образуват славянските названия на дните. Неделята е денят, в който не се работи: тя е денят на Божията и на човешката почивка (вж. старобълг. дѣлати „работя, върша, правя“; от същия корен са старобългарските съществителни имена дѣлатель „работник, земеделец“, дѣланиѥ, дѣльница „работилница“ и др.). Понеделникът е денят, който следва „по“, т.е. след неделята. Вторник е вторият ден на седмицата; сряда е средата; четвъртък и петък са съответно четвъртият и петият ден. По-особено е само названието на шестия ден – събота, което е от еврейски произход. В еврейския език съществителното име שׁבּת е от същия корен, от който е и глаголът שׁבת “почивам; прекъсвам, прекратявам“. То е заето в гръцкия език, вж. грц. σάββατον, като при това съгласната [ш] е заменена със [с], понеже в гръцкия език няма съгласна [ш], и е добавено окончанието за среден род -ον. Така еврейската дума се е нагодила към гръцкото второ склонение. В разговорния език тази дума е изговаряна σάμβατον, откъдето в старобългарския език преминава в облика сѫбота.
Заб. При написването на настоящата бележка съм ползвал сведения от проф. д-ръ Стефанъ Младеновъ. Уводъ во всеобщото езикознание. С., 1943, с. 130 – 131.
Иво БРАТАНОВ