В тома, който е публикуван в Норвегия през 2014 г., писателят представя тезата, че лъжата, измамата и самозаблудата са сред най-присъщите черти на човека. С проблема за установяването на „автентичното“ и разкриването на истината Стенвик се среща още 15 години преди написването на „Блъф", когато е и първият му досег с българската фолклорна музика, пише авторът в предговора за изданието на книгата у нас. В текста той разказва, че по това време е изучавал музикология в Тронхайм, а в местния джаз клуб е слушал изпълнения на силно повлияната от българския фолклор група „Farmers’ Market“. По-късно в университетския архив той открива касета с шумен запис на български оркестър.
„Първата ми мисъл беше, че музиката, която бях открил в архива, беше по-автентична от варианта на норвежкия оркестър. Не успях да намеря повече, но е напълно възможно откритият от мен запис да е бил на старо изпълнение от оркестъра на самия Иво Папазов. Разбрах обаче, че тази „сватбарска музика“, почерпила вдъхновение от джаза и други западни стилове, е била критикувана в България през 80-те, тъй като е била смятана за неавтентична и небългарска“, пише Стенвик.
Според него „истинската българска музика“, представяща идеала за тези критерии, e била одобрената от държавата народна музика, развивана активно в следвоенния период, като и мелодиите, и текстовете са били стриктно следени от комисии, за да бъде осигурена неподправеността. В допълнение, музиката била прочистена от турското влияние от миналото, посочва авторът и добавя, че колкото повече е чел, толкова повече се е размивала идеята за автентична музика.
„Без да осъзная, още тогава съм нагазил в проблемите, които взимат превес в тази книга“, коментира писателят.
Бор Стенвик изследва близката и далечната история, посещава Норвежкия изследователски институт по отбраната, интервюира историци на изкуството и невролози. Той изучава новите образци на камуфлажа, записва се на курсове по аристократични маниери в Лондон, изследва фалшифицираните шедьоври на изкуството и за момент се подвизава в бар за свалки, съобщават от „Изида“.
„Вероятно най-важното прозрение, до което съм стигал чрез работата ми по тази книга, беше тъкмо, че самозалъгването не възниква от самостоятелни „грешки“, а е израз на неща, заложени вътре в нас. През историята ние, хората, сме ценили истината високо, но само докато ни е била от полза. Устроени сме и да лъжем себе си. Да „надуваме“ собствената си самоувереност. За да се впишем в общността. Да сме добре“, посочва авторът.
Бор Стенвик е роден през 1976 г. Живее в Осло и работи като журналист. Автор е на три книги. / ГН