Пред своите приятели и почитатели, авторката сподели, че „Приказки на една кука“ са написани в последното десетилетие, но заглавието е измислено още преди четиридесет години, когато една история се появила в главата ѝ при разходка в Банско. Понеже мнението на първия критик на творбата не било позитивно, текстът останал незавършен до днес, разказа авторката.
В следващите години превеждах и пишех всичко друго, но не и приказки, тях само ги четях, сподели още Бърдарска. Тя смята, че историите ѝ са се върнали, защото им е създала атмосфера. Започнала да пътешества из България и да отсяда за седмица сама в къщи за гости в различни краища на страната. Била е както на планина, така и край морето и разбрала, че е щастлива, защото не е ангажирана с нищо и с никого, прави каквото иска, без да планира, решавайки деня си сутринта. Тогава приказките отново се завъртели наоколо, според нея, защото и те обичат да бъдат на свобода и красота. Така във всяко пътуване се раждали по една-две истории, които тя записвала и когато се събрали десетина, ги оформила в книга. „Съжалявам, че са малко, но толкова ми бяха дадени“, сподели авторката.
За книгата си веднага избрала старото, родено още преди 40 години заглавие, което помнела. Свързала историите в общ сюжет, в който главен герой е баба Роска, разказваща приказки на трите си внучета. „Много бих се радвала, ако и някой друг се зарадва на тези истории“, каза авторката на премиерата. От години Росица Бърдарска събира деца в клубове, школи и проекти, за да им чете приказки или да ги съчиняват заедно. Не може да плете на една кука, но майстори картички и други красоти. Прави и работилници за приказки с деца на различни места в страната.