Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.
Вековното съжителство на българи и турци е повлияло силно върху българския език предимно в областта на лексиката. В нашия език са навлезли много турски думи, значителна част от които се употребяват и сега, напр. бент, боклук, чадър, чанта, дограма, геврек, хамалин и мн. др. Редица турски думи, употребявани в миналото, вече са минали в пасивния речник на българския език, но се срещат в съчиненията на по-старите писатели. Такива думи се нуждаят от специално обяснение, зщото иначе остават неразбираеми. Тук ще се спра на конкретен пример от Чудомировия разказ „Очилата“.
Разказът представлява монолог на градската клюкарка пред какʼ Сийка. Ето началото му:
„Да го рече друга някоя, както и да е, а то Тана Папучкина, голата фудулка, дето я мързи дупка да оплете и копче да зашие на мъжовата си риза, а го кара да я забожда с трън.
– Стига, стига – рекла – е миткала от махала на махала като биринджийка циганка, ами да се прибере, къщата да си уреди, мъжа си да изкърпи, че който го срещне – на просяк го прави.“
Числителното редно име „биринджийка“ е от турски произход. Нека да разгледаме как е образувано то.
Като предварително сведение е нужно да знаем, че турският език е аглутиниращ, т.е. различните форми на думите се образуват чрез „прилепяне“ (лат. аgglutino „прилепвам“) на една или повече наставки към корена. Това е съществена граматическа разлика между аглутиниращите и флективните езици, към които спада българският; при флективните езици различните форми се образуват чрез флексии (представки, наставки, окончания), които се добавят към корена. В турския език към един корен могат да се добавят няколко наставки и онова, което на български език се изразява с няколко думи, в турския език се казва с една дума, съдържаща корен и наставки, напр. ev „къща“ – evler „къщи‘ – evlerin „къщите ти“ – evlerinde „в къщите ти“. При това фонетичният облик на наставката зависи от гласната (или от последната гласна) на корена – явление, което се нарича вокална хармония и е най-важното във фонетиката на турския език. Ако коренът съдържа една твърда гласна (а, ı, o, u) или завършва на твърда гласна, наставката съдържа твърда гласна; а ако коренът съдържа една мека гласна (е, i, ö, ü) или завършва на мека гласна, наставката също така съдържа мека гласна. Това правило е желязна закономерност за турския език, вж. напр. kalem „писалка, перо (за писане)“ – kalemler „писалки, пера (за писане)“; çiçek „цвете“ – çiçekler „цветя“; işçi „работник‘ – işçiler „работници“; kitap „книга“ – kitaplar „книги“; toplantı „събрание, заседаание“ – toplantılar „събрания, заседания“; вж. и примера „evlerinde“ по-горе. При това ако коренът на думата завършва на ö или ü, наставката съдържа гласната ü.
Числителните редни имена в турския език се образуват от числителните бройни с помощта на наставка, която се явява в четири облика: -inci, -uncu, -ıncı и -üncü. Дали в наставката ще присъства гласната i, u, ı или ü, зависи от закона за вокалната хармония. Тук ще посоча числителните бройни и съответните им редни имена от 1 до 10 вкл.: bir „едно“ – birinci „пръв“; iki „две‘ – ikinci „втори“; üç „три“ – üçüncü „трети“; dört „четири“ – dördüncü „четвърти“; beş „пет“ – beşinci „пети“; altı „шест‘ – altınci „шести“; yedi „седем‘ – yedinci „седми“; sekiz „осем“ – sekizinci „осми“; dokuz „девет“ – dokuzuncu „девети“; on „десет“ – onuncu „десети“.
Явно е, че думата „биринджийка“, с която Тана Папучкина е назовала градската клюкарка в Чудомировия разказ „Очилата“, означава „първа“. (От същото числително редно име води началото си и фамилното име „Биринджиев“). Нека да обърнем внимание и на втората част от определението – „циганка“. Известно е, че в миналото циганите са водели, общо взето, неуседнал живот. Този факт е описан и в литературата, напр. в стихотворението „Катунари‘ на П. П. Славейков. То е включено в мистификацията „На Острова на блажените“ и за негов автор е посочен поетът Нено Вечер. Ще цитирам началните две строфи и заключителната строфа на стихотворението: „Край брега на тиха Струма / спре се закъснял керван; / скитниците катунари / ще стануват тука стан. / Ето лумнаха огньове; / сенки трепнаха край тях. / И далеч в полето екна / врява и безгрижен смях. / [ … ] Днес са тук. А бо‘зна утре / де глава ще прислонят... / За бездомните безгрижност / прави лек световний път.“
С тази характеристика на циганския начин на живот е свързан и глаголът „миткам“ – „безцелно ходя насам-натам; скитам се, шляя се‘. Пътем само ще напомня, че „Миткало“ е прозвището на бележития наш народен будител о. Матей Преображенски, който е бил странстващ книжар.
Иво БРАТАНОВ