Щастието за децата със СОП да учат с връстници
Първокласникът Валери, който е със спинална мускулна атрофия, учи в столично 112-о училище "Стоян Заимов". Там той намира приятели още от началото, разказа майка му Мария. Тя подчерта, че синът ѝ е щастлив да ходи на училище. Дори когато се налага да отсъства, Валери с желание наваксва с учебния материал, посочи Мария. Тя разказа, че когато преди Нова година Валери е бил в болница с пневмония, неговите съученици са го очаквали с нетърпение да се върне и са му правили картички за бързо оздравяване.
Преди да изберат училище в София, семейството на Валери проучва различни варианти. В 112-о училище видях разбиране от страна на ръководството. На срещата с директора на училището не усетих, че тя гледа детето ми по различен начин, подчерта Мария.
Тя е убедена, че контактът на Валери с неговите връстници помага на интеграцията му в общество. Мария сподели още, че по този начин детето ѝ се чувства самостоятелно. Няколко часа през деня в училище Валери е с жена, която му помага с физиологичните нужди. Самата Мария използва времето, в което сина ѝ е на училище, за да работи. Тя коментира, че би било добре държавата да осигурява повече възможности за персонал за работа с децата със СОП.
Че има нуждата от по-добра организация в образователната система и подобряване на инфраструктура за децата със специални потребности, смята и Паулина Спасова. Тя е майка на петокласничката Симона, която е с детска церебрална парализа (ДЦП). След като първоначално е в общообразователно училище, Паулина каза, че е била принудена да премести дъщеря си в специализирано такова. Нямаха нито подход, нито учебен материал за обучение спрямо нейните потребности, нито адекватен начин на изпитване и оценяване, коментира тя. По думите ѝ нещата, за които са ѝ давали уверение първоначално от училището, не са се изпълнили.
Паулина разказва, че се е налагало да седи в класната стая понякога, да помага и в ученето, с местенето в различните стаи, за закусването или за физеологични нужди, посочи Паулина.
Тя подчерта, че дъщеря ѝ е съхранена ментално, но двигателните проблеми са допринесли за това тя да изпитва затруднения в първото училище. Трябваше да изкачваме етажите с инвалидната количка, стъпало по стъпало, отбеляза тя. Трудностите в писането и отговаряне на запитванията в клас са друг проблем, който е изисквал по-голяма подготовка у преподавателя при работата със Симона, смята Паулина.
Така Симона е записана в Специално училище за ученици с нарушено зрение „Луи Брайл“.
Децата със СОП имат различни потребности и трябва да полагат повече усилия, коментира тя. И обърна внимание, че е необходим по-голям капацитет у преподавателите, защото детето с ДЦП е различно от друго с аутизъм, например. Ресурсните учители също не достигат, каза Паулина.
В „Луи Брайл“ Симона може да получи диплома, която да ѝ да даде възможност да постъпи в университет и след това да може да започване работа, отбеляза още тя.
Също както Валери и Симона обича да посещава училище. В сегашното училище на Симона ѝ е по-приятно, защото са по-малко деца, посочи Паулина. Майката потвърди, че дъщеря ѝ е срещала разбиране от връстниците си и в първото училище. Те ѝ помагаха да си извади учебника от раницата, отзоваваха се винаги, когато тя е имала нужда, каза Паулина.
Тя смята, че в общообразователната система за децата със СОП е по-трудно да се приспособят дори и да има добро отношение към тях. От една страна е хубаво тези деца да се интегрират и да не се чувстват различни, но в специализираното училище се чувстват повече сред свои, каза Паулина.
В предишното училище трябваше аз да ходя в голямото междучасие, за да храня дъщеря си, отбеляза тя. И добави, че в „Луи Брайл“ има помощен персонал, който да помага на децата с хранене или преобличане. Паулина се надява държавата да насочи повече финансов ресурс към специализираните училища и да подобри още грижата за децата със СОП. Тя счита също, че МОН трябва да изработи по-ефективна система за приобщаващото образование или да създадат повече специализирани училища.
Възможности за записване в училище
Следвайки принципа в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) за равен достъп и равнопоставеност, от МОН уверяват, че няма ограничения всяко дете и ученик със СОП да бъде прието в образователната система, както и да му бъде предоставена обща или допълнителна подкрепа за личностно развитие.
Според Наредба 10 от 2016 г. общините разработват системата за първи клас за всяко населено място с повече от едно училище. Водещ критерий е близостта на училището до постоянния/настоящия адрес на детето, като част от системата за прием са и разработените от общините схеми, чрез които се определят прилежащите райони на училищата за обхват на учениците, обясняват от МОН.
Според наредбата при спазване на водещия критерий децата, за които е подадено заявление за приемане в училището, се разпределят в четири групи:
първа група - деца с постоянен/настоящ адрес в прилежащия район на училището и постоянният/настоящият им адрес не е променян в последните над 3 години преди подаване на заявлението;
втора група - деца с постоянен/настоящ адрес в прилежащия район на училището повече от 1 година, но постоянният/настоящият им адрес е променен в периода през последните от 1 до 3 години преди подаване на заявлението;
трета група - деца с постоянен/настоящ адрес в прилежащия район на училището, но постоянният/настоящият им адрес е бил променен през последната една година преди подаване на заявлението;
четвърта група - деца с постоянен/настоящ адрес извън прилежащия район на училището към деня на подаване на заявлението
Заради това, че броят на децата в определена група може да надхвърли броя на местата, определени с училищния план-прием, се налагат допълнителни критерии, напомнят от МОН. Сред тях:
- дете с трайни увреждания над 50%;
- дете с двама починали родители;
- други деца от семейството, обучаващи се в училището;
- деца, завършили подготвителна група в избраното училище;
- други критерии, определени от общината, които са свързани с достъпа до образование и не са дискриминационни.
Образование след VII клас
За учениците със СОП, които са оценени с количествени оценки и могат да формират бал при явяване на националното външно оценяване (НВО) след VII клас, директорът на училището заявява пред регионалната комисия за организиране и провеждане на изпита в съответното регионално управление на образованието, посочват от МОН. Допускат се улеснения за ученика, които могат да бъдат свързани с удължено време за изпита, провеждането му с помощта на материали на брайлов шрифт или на уголемен шрифт, с помощта на компютър или на компютър със синтетична синтезаторна реч или провеждане на устен изпит; осигуряване на учители консултанти и самостоятелна зала по преценка на екипа за подкрепа за личностно развитие на ученика.
„За ученици със специални образователни потребности, които се оценяват с качествени оценки или комбинирано с количествени и качествени оценки и не могат да формират бал при явяването си на НВО след VII клас, комисия към съответното регионално управление на образование, в която участват и двама представители на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование в съответния областен град, извършва насочване в училища за обучение по професия за придобиване на първа степен на професионална квалификация или за обучение по част от професия, или насочване за обучение в профилирани паралелки“, казват от МОН.