Тя даде информация за емитирания от страната дълг на външните пазари. Това са 10-годишни облигации в размер от 1,5 млрд. евро. "Постигнахме най-голямото инвеститорско търсене за единичен транш на външните пазари“, съобщи министърът на финансите на брифинг в МФ.
Записването на емисията е достигнало до 7,300 млрд. евро от 248 инвеститора. Освен това страната ни постигна и най-голямото намаление на първоначално определения спред на суверенен дълг на страните от Централна и Източна Европа за 2023 г. "Тръгнахме от спред спрямо усреднения суап от 250 базисни пункта и успяхме да свалим спреда спрямо усреднения суап до 215 базисни пункта. Постигнатата доходност е 4,78 на сто. Годишният лихвен купон на емисията е 4,5 на сто", допълни още Велкова.
Най-голямо количество от книжата придобиха инвеститори от Северна Америка - 26 на сто, следвани от Великобритания и Ирландия - 23 на сто, други държави от Европа - 16 на сто, Германия, Австрия и Швейцария - 15 на сто, Централна и Източна Европа - 11 на сто и други държави 9 на сто.
Разпределението по видове инвеститори показва водеща роля на фондовете за управление на активи, които придобиха 59 на сто от емисията, следвани от банки - 24 на сто, хедж фондове - 6 на сто, пенсионни фондове - 6 на сто, правителствени агенции - 4 на сто и други инвеститори - 1 процент.
Според министър Велкова, важна роля за успешното развитие на трансакцията е обновяването на наличната документацията от последното излизане на международните пазари през септември 2022 г., което стана в съкратени срокове, и включването на т. нар. Формат 144 А, който дава достъп до институционалните инвеститори в САЩ, които на практика представляват на най-широката инвеститорска база.
Окончателният размер на поръчките, след свиването на спреда, възлезе на 6,6 млрд. евро, което представлява презаписване от повече от 4,4 пъти и е най-голямото инвеститорско търсене до момента за единичен транш от България на външните пазари, допълни министърът.
Емисията е рамките на разпоредбите на Закон за публичните финанси и на Удължителния закон за бюджет 2022 г., като основно ще се ползва за рефинансирането на дълга, който е в размер на около 3 млрд. лева и падежира на 26 март 2023 г. Освен този падеж държавата има и друго, но незначително плащане, поясни Росица Велкова.
Министър Велкова съобщи, че решение за следващо излизане на международните пазари ще се вземе след като Народното събрание гласува бюджета за 2023 г., в който ще се определи какъв ще е дефицитът за годината, а това от своя страна ще обоснове необходимостта на дългово финансиране.
"За успеха на емисията допринесе и фактът, че България вече е познат емитент, поради това този път не правихме роуд-шоу, тъй като излизахме наскоро през септември месец 2022 г. на международните пазари и използвахме прозорец, който в момента има на пазара", коментира финансовият министър.
Емисията е част от средносрочната глобална програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари на стойност 12 млрд. евро, а консултанти са "БНП Париба" (BNP Paribas), "Сити" (Citi), "Джей Пи Морган" (JPMorgan) и "Уникредит" (UniCredit), съобщиха от МФ.