От 105 получени разказа, една пета показват ниво, което е достойно за такава международна награда за хумористичен разказ, коментира за БТА Йордан Ефтимов. Традицията на писане на не просто хумористични разкази, но на сатирични разкази с политически значим обект и разказ имаше и тази година. Получихме страхотни разкази на автори от Армения, Грузия и Бразилия, имаше разкази, свързани с войната в Украйна. Избрахме разказа на Иван Шопов от Република Северна Македония , защото беше от най- добрите. Наградихме един писател с много бистро и свежо чувство за хумор, с една история, обхващаща общочовешката проблематика. Мога да нарека разказа на писателя Иван Шопов хуманистичен. Освен писател, той е преводач на български и македонски текстове, един от мостовете между България и Република Северна Македония, посочи литературоведът.
Според Йордан Ефтимов в момента сатирата съществува в съвременната българска и европейска литература, но нейните автори не се ползват с тази популярност, както е било в годините, когато е писал Алеко Константинов. „Забелязвам как в последните десетина години, не само в България, но и в други европейски страни, на преден план излизат едни така наречени патриотични текстове, оди на родната природа, на характера на народа и миналото му, привличат вниманието на хората“, каза Ефтимов. Особено в източноевропейските страни има някакво колективно ниско самочувствие, някакво „спихване“ на духа и масовите читатели обръщат повече внимание на текстове, които са псевдопатриотични, смята той. В този смисъл сатириците не са на дневния ред на обществото. Затова този конкурс на името на Алеко Константинов е важен, защото провокира сатиричната мисъл, както в писателите, така и в читателите. Много е добре, че вестник „Стършел“ се запази, както и, че се появи неговата конкуренция „Прас-прес“. Те съществуват и имат както автори, така и читатели, каза литературоведът.
Най-голямата провокация за мен да участвам в този конкурс е, че той носи името на Алеко Константинов, каза за БТА носителят на тазгодишния приз писателят от Република Северна Македония Иван Шопов. Той посочи, че през последните години българските автори, превеждани в страната му, са предимно от съвременното поколение. Сред най-четените са Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Владимир Зарев, Петър Денчев и други. Според него интересът към македонските автори в България също е насочен към поети и писатели от младото поколение. Сред превежданите писатели в България са Петър Андоновски, Румена Божаровска, както и поетите Никола Маджиров, Анте Поповски и много други. Взаимодействието между българските и македонските творци е добро и дано така да продължи, посочи Иван Шопов.