Както БТА вече писа, през януари 2022 г. журналистката и дългогодишна ръководителка на българската редакция на радио „Дойче веле“ Румяна Таслакова създаде и финансира със собствени средства награда на името на Константин Павлов, която се връчва всяка година на рождения ден на поета – 2 април, на тържествена церемония в Софийска градска художествена галерия. Материалното ѝ изражение е 1500 евро и малка пластика, изработена от скулптора Ангел Станев. Жури в състав Мирела Иванова, председател, и членове Михаил Неделчев и Ани Илков избраха през 2022 г. първите носители на високото отличие: поетите Амелия Личева и Кирил Василев.
Присъждането на наградата за поезия „Константин Павлов“ си поставя високи литературни и обществени цели: да съхрани паметта за големия поет, да дава нови поводи за преоткриване на уникалния му словесен свят, да припомня смисъла на гражданското достойнство и обогатява пространствата за разгръщане на модерната национална поезия, припомнят организаторите на конкурса.
През 2023 година се навършват 90 години от рождението на поета. По този повод ще бъде инициирана и внесена за разглеждане в Столична община гражданска подписка с предложение Алеята покрай реката от кръстовището на ул. „Граф Игнатиев“ и бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ до ул. „Ген. Паренсов“ да носи името на големия поет, съобщават от екипа на журито на конкурса. На входа на кооперацията, в която поетът е живял, ще бъде поставена паметна плоча.
Българската телеграфна агенция е медиен партньор на събитието. За юбилея на Константин Павлов най-старата българска медия, която през февруари 2023 година ще отбележи 125 години от създаването си, ще подготви и издаде специални броеве на списанията „ЛИК“ и „Съвременник“.
Константин Павлов е роден на 2 април 1933 г. в бившето село Попово, Пернишко (днес територията му е на дъното на язовир „Студена“), припомнят организаторите на конкурса. Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в Софийския държавен университет. Редактор в Радио София (1957 – 1959), в издателство „Български писател“ (1961 – 1962; 1964 – 1965), вестник „Литературен форум“ (1963) и „Мултифилм“ (1965 – 1966). От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в „Българска кинематография“. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член на Съюза на българските писатели. През 1983 г. по повод 50-годишнината от рождението му е издадена книга със заглавие „Стари неща“, включваща стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник „Литературен форум“. Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии.
Умира на 28 септември 2008 г. в София.
Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години. Тогава Анна Ахматова искрено възкликва: „Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!“
Стиховете на К. Павлов са превеждани на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски,
унгарски и други езици. По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми. Носител е на националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество в България и на Националната награда за поезия „Иван Николов“.
Но отвъд официалната си биография поетът Константин Павлов още приживе се превърна в символ на свободомислието и стоицизма, с името му се обозначаваше високото измерение на поезията. Константин Павлов несъмнено е едно от най-необичайните и знакови явления в българската поезия. Немногословният автор, чиито забранени „Стихове“ (втората книга на поета) след 1965 година се преписваха на ръка, разпространяваха се и се превръщаха в символи на литературния и човешки стоицизъм , на свободния и неустрашим дух, на високия смисъл да останеш верен на Словото и истината, отбелязват от екипа на журито на конкурса.