„В своята над 70-годишна творческа дейност доайенът на българската илюстрация създаде богато творческо наследство, в което личи нестихващият му порив да твори и експериментира“, посочва президентът в съболезнователното си писмо.
Държавният глава отбелязва и приноса на Любен Зидаров в дейността на Съюза на българските художници (СБХ) и изразява увереност, че личността на живописеца, отдаден докрай на своята мисия, ще остане жива в паметта на обществото ни.
Художникът Любен Зидаров почина на 3 януари, година преди да навърши 100 години, съобщиха от СБХ.
Роден е във Велико Търново през 1923 година. Завършва живопис при проф. Илия Петров през 1948 г., но още като ученик рисува многобройни илюстрации и комикси за различни вестници и списания. През 1950 – 1970 г. рисува за детските издания вестник „Септемврийче“ и списание „Славейче“, главен художник е на издателство „Народна младеж“ (1967 – 1970). Сред значимите му илюстрации са на „Приказки на Шехеразада“, „Български народни приказки“, „Островът на съкровищата“ на Робърт Луис Стивънсън, „Подир сенките на облаците“ на Пейо Яворов, „Морското вълче“ на Майн Рид, „Том Сойер“ на Марк Твен, „Приказки“ на Ханс Кристиан Андерсен, „Приказки от цял свят“ на Николай Райнов.
За творчеството си Любен Зидаров е удостоен с държавното звание Народен художник. Носител е на различни награди, сред които сребърен медал (1959) и златен медал (1965) от Международната изложба на книгата в Лайпциг, награда на ДКМС за изкуство и култура (1970), наградата „Борис Ангелушев“ на СБХ за илюстрация (1976), както и орден „Кирил и Методий“ – I степен през 1963 година. През 2014 г. е удостоен с голямата награда на Столична община за цялостно творчество и специален принос в областта на културата. През 2016 г. получава отличието „Златен век“ на Министерството на културата, а през 2022 г. е удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Националната художествена академия.