Нова петиция ще търси пролуки в неумолимата като желязна завеса такса за преминаване на Дунав мост. Този път идеята е 30% от приходите да остават за Община Русе, а автомобилите с русенски номера да бъдат изцяло освободени от плащане. В този случай ще бъдат ощетени собствениците на лизингови коли, чиято регистрация е в столицата, но е твърде, твърде рано да се говори за този „нероден Петко“.
Първата петиция за облекчаването на русенските автомобили бе направена точно преди 5 години - през януари 2018-а, когато Левен Колев инициира в специализирания сайт www.peticiq.com подписка за пълно отпадане на таксата на Дунав мост за автомобили с русенска регистрация. Идеята, в началото бурно аплодирана във фейсбук, в края на краищата блесна и угасна като новогодишен фойерверк - както доста неща в социалните мрежи - и събра едва 853 подписа.
Сега подготовката е много по-солидна
и с нея се е заел общинският съветник от „БСП за България“ Дилян Саманджиев.
„Тази тема е изключително важна за русенци, защото години наред Русе е изложен на чудовищен пътен трафик и нито една стотинка не постъпва в общинският бюджет. Смятаме, че нашето начинание, поне малко, ще накара държава да направи отстъпки за русенци. Ако има ефект от тази подписка, това ще даде ресурс на Община Русе, за да може да реагира с адекватни мерки и тези мерки да бъдат финансово обезпечени. По този начин от една страна Общината ще работи за проблема - ефективно и директно, а от друга страна и самата държава предполагам, че също. Винаги съм бил убеден, че Русе трябва да взема част от таксата и като цяло този финансов феодален модел от страна на София трябва да спре, преразпределението на публичния финансов ресурс трябва да се разпределя по-справедливо. Все пак от таксите в АПИ постъпват около 25 млн. лева и всичко отива в София. Подготовката, която направихме последните месеци, беше да изчистим някои юридически моменти, защото
искахме да проведем референдум, но съоръжението е от стратегическо значение (граница) и това няма как да стане
и затова се насочихме към искания подкрепени с петиция. Имам подкрепата на БСП-Русе, след като проведох разговор с общинския председател г-н Пламен Рашев. Първата ни стъпка в процеса на събиране на подписи ще започне с набиране на доброволци, информационна кампания и разговори с различни организации и фирми, за да можем да стигнем до по-голяма маса хора, втората е събирането на подписите, а третата е входирането на двете искания с петицията в Министерски съвет и в Президентството. Аз съм убеден, че начинанието се подкрепя от по-голямата част от русенци. Исканията имат своите мотиви, аргументи и най-вече логика, защото, меко казано, е нечестно. Интересувам се от тази тема вече няколко години и стигнах до заключението, че без да има активно мероприятие, няма никакъв шанс „Феодалите в София“ да чуят каквото и да е. Срещах и други гледни точки,които аз приемам,че може и всеки друг град, които има някакво стратегическо значение (Видин, Варна, Бургас) да поискат и те част от таксите, които генерират да постъпват в техните общински бюджети. Аз съм им отговарял: А защо не? В края на краищата, аз съм общински съветник от Русе и защитавам само и единствено интереса на Русе“, коментира Дилян Саманджиев.
Точно преди година Саманджиев изпрати писмо до МРРБ са настояване цялата такса от трафика на Дунав мост да остава в Русе, но последствия нямаше.
Всъщност темата се коментира повече от 10 години. Един от първите аргументи на местната власт беше, че едно от сериозните приходни пера в бюджета на Гюргево е именно част от таксата, която се плаща за преминаване на моста и няма причини да не се приеме такова огледално решение и в полза на Русе.
Причини може и да няма, но воля за подобно действие така и не се намира. Въпреки че Русе търпи преки финансови щети от увреждащия инфраструктурата тежък трафик, за които не получава и стотинка компенсация от държавата.
Първото официално обсъждане на гъвкаво прилагане на таксите се състоя на 7 декември 2009 година
когато тогавашният кмет на Русе Божидар Йотов и депутатката от „Коалиция за България“ Меглена Плугчиева се срещнаха с действащия посланик на Румъния у нас Антон Пакурецу. Предложението тогава беше леките коли да не плащат за преминаването между двата бряга и Негово Превъзходителство даде сигнали, че идеята може да има шанс, но не последва нищо конкретно.
Последното засега официално искане таксите на Дунав мост да се поделят справедливо между държавата и общината е на сегашния кмет на Русе Пенчо Милков.
Сериозен анализ на въпроса има ли право Община Русе да получава част от таксите на Дунав мост, който „Утро“ публикува, направиха Александър Алипиев и Митко Кунчев от Сдружение „Проект 7000“.
Ето какво гласят аргументите в него.
Според Конституцията държавата подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата политика (чл.20) и чрез средства от бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините (чл. 141), като постоянните финансови източници на общината се определят със закон. Следователно няма пречка за решаване на въпроса в интерес на Община Русе.
Ето три основни аргумента против получаването на приход за Община Русе, извлечени от отзиви на граждани:
1. Мостът е построен от държавата и е държавна собственост, следователно Русе не може да има претенции.
2. Ползите за Русе от Дунав мост не са смешните такси които се получават, а това, че ни превръща във важен пътен възел и ни слага на паневропейскияатранспортен коридор 9, който тук се пресича с транспортен коридор 7 - река Дунав. Така Русе става идеален транспортен и логистичен център и удобна локация за множество чуждестранни инвеститори. Няма смисъл Русе да има претенции.
3. Приходите от такси се използват за поддръжка на моста в която Община Русе не участва и затова не може да има претенции.
По първия аргумент може да се каже следното:
Дунав мост и инфраструктурата, която го свързва с националната пътна мрежа
може да са държавна собственост, но все пак са на територията на Община Русе
затова може да се претендира не за цялата такса, а за част от нея.
Вторият аргумент е по-интересен
Действително Русе би трябвало да бъде транспортен и логистичен център. Така ли е на практика? Да припомним, че летището буренясва, река Дунав през летните месеци често не е плавателна в българския участък, а магистрала Русе-Велико Търново ще има, ама друг път. Да припомним, че населението на Русе се топи с бързи темпове. За миналата година намаля с 1700 човека. Тези данни показват, че работата с логистичния център няма да я бъде и ползата е виртуална. За сметка на това вредните последици от трафика са реални - задръстване, катастрофи и изгорели газове на 2000 камиона дневно.
В третия аргумент на пръв поглед също има логика, но тя започва да се губи, когато разгледаме сумите, които постъпват. За последните години таксите на Дунав мост ежегодно генерират приходи от порядъка на 30-40 милиона лева. Ако допуснем, че тази сума наистина се изразходва за поддръжка, то Русе щеше да разполага с едно от най-модерните мостови съоръжения в Европа. Реалността, за съжаление, е друга.
В навечерието на извънредните парламентарни избори през октомври м.г. „Проект 7000“ отправи публична покана към партиите да заявят официално позициите си относно разпределението на таксите на Дунав мост. Отговориха едва три политически формации - „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Български възход“ и становищата им бяха публикувани на фейсбук страницата на сдружението.
Всички от отговорилите са единодушни, че е редно някаква част от тези приходи - от 10% до 50% според различните виждания - да постъпват в бюджета на Община Русе.
По-съществен е механизмът как това може да се осъществи
Едно от възможните решения минава през допълнение на Правилника за прилагане на Закона за пътищата и евентуални допълнения в него, което не изисква кой знае какви усилия, стига да има политическа воля и единодействие. За целта ще са нужни координирани действия от страна на русенските народни представители и общите им усилия да привлекат към русенската кауза колегите си от съответните политически групи.
Това ще е нужно и за успеха на подготвяната от Делян Саманджиев петиция. За съжаление обаче, вероятността промяната на методиката за разпределение на таксите на Дунав мост едва ли ще стигне дори до разглеждане в парламентарна комисия, за гласуване в пленарната зала да не говорим. Това се вижда от камбанарията на задаващите се нови предсрочни избори, които варират между две перспективи - от все по-вероятни до неизбежни.
Около 8 милиона лева годишно в
местния бюджет при успех на идеята
Около 8 милиона лева годишно ще влизат в бюджета на Русе, ако идеята 30% от таксита да остават тук успее. Това показват изчисленията на базата на официална справка за последните пет години /без 2022-а, която още не е обобщена/.
Приходите от таксите за преминаване на Дунав мост от 2017 до 2021 година са лева. Данните са официални, източникът е Агенция „Пътна инфраструктура“, която през ноември 2022 година ги предостави на русенското гражданско сдружение „Проект 7000“ след искане по Закона за достъп до обществена информация.
През годините постъпленията се движат така: 2017-а - 24 136 198 лева, 2018-а - 24 740 750 лева, 2019-а - 26 020 649 лева, 2020-а - 26 981 268 лева и 2021-а - 31 101 027 лева.
Общата сдума е 128 860 123 лева. 30% от тях са 38 658 036.90 лева или по 7 731 607.20 лева годишно.
На фона на огромния ръст на тежкотоварния трафик през моста след започнатата от Русия война срещу Украйна, без риск от съществена неточност може да се изчисли, че 2022 година е приключила с около 45 милиона лева събрани такси.
През 2020 година през Дунав мост са преминали 758 089 превозни средства, а през 2021-а - 930 075. Не се води отчет колко от тях са пътнически, лекотоварни и тежкотоварни, макар че таксите за трите вида са различни. През миналата година изказвания на различни официални лица сочеха една тенденция - тежкотоварният трафик през Русе се е увеличил почти двойно.
За ремонти и текуща поддръжка за цитираните по-горе пет години са изхарчени следните суми: 2017-а - 15 865.81 лева, 2018-а - 42 199. 94 лева, 2019-а - 43 861.21 лева, 2020-а - 28 269.55 лева и 2021-а - 148 465.69 лева. Общо 278 662.20 лева.
Цифрите са красноречиви - разликата между приходите и разходите е над 45 пъти!
И за съжаление Русе не получава нито лев, макар че харчи солидни суми. А косвените щети за гражданите и бизнеса от честите тапи на Дунав мост дори не могат да се изчислят. Ясно е само, че не са малки.
Ако държавата реши да се лиши от малко по-малко от 1/3 от своя финансов дял, Русе ще има достатъчно пари, за да реши всички инфраструктурни проблеми не само около граничния пункт. Но и тировете не натоварват само района около него. Да припомним, че Общината планира да изтегли 12 милиона лева заем за ремонт на над 28 обекта в критично състояние в целия град, на които не е извършван основен ремонт през последните години (121 830 кв. м. улични платна и 32 204 кв. м. тротоари). Отделно държавата отпусна 3.2 милиона лева за основен ремонт на ключовите улици „Плиска“, „Доростол“, „Солун“ и „Тулча“. Общата сума става 15.2 милиона лева - пари, които Русе би могъл да получи само за 2 години от таксите на Дунав мост. И тогава не би се налагало да тегли кредити - кой би искал да плаща лихви, при положение, че има собствени средства?... Това дори не е въпрос. Нещо като въздишка е.